В средата на ноември на Андаманските острови загина американец, погубен от ръцете на племето сентинелци. Този народ няма никаква жал към чужденците и напада всеки, който посмее да стъпи на тяхна територия. Подобни общества, които не желаят по никакъв начин да встъпят в контакт с външния свят, на Земята са едва стотици. Някои от тях са изключително войнствени.
Повечето от антполозите признават, че местното население на Северния Сентинелски остров в Индийския океан е единственото, което действително е изолирано от света. Никой не знае на какъв език говори племето, какъв е социалният му строй и колко души наброява то. Всичките им контакти с обкръжаващия свят - а те за половин година са не повече от десет, са преминавали на разстояние, колкото е изстрел от лък.
Тези, които са опитвали да се приближат, били убивани.
Последната жертва е проповедникът Джон Алън Чо, който решил да обърне туземците към християнството. Според свидетелствата на рибари, които закарали американеца при диваците, представителите на племето го нападнали с лъкове и стрели, а когато го убили, заровили тялото му на плажа. Властите на островните съюзни територии на Индия изпратили хеликоптери, които да претърсят района, но те не успели да кацнат на острова, тъй като обитателите му проявили крайна враждебност.
За да избегнат подобни инциденти, учените предпочитат да общуват със сентинелците от лодки или хеликоптери. От малкото си контакти те изяснили, че туземците все още живеят в каменната епоха. Занимават се с лов и събират това, което открият, че става за ядене. Селското стопанство не им е познато, нито пък умеят да си запалят огън. Изследователите смятат, че те използват случайно възникнали огньова, а тлеещите въглени пазят в специални съдове.
Микробите на цивилизацията
В каменния век живеят и близките съседи на сентинелците - хората от племето джарава на западното крайбрежие на островите Южен и Среден Андаман, също в Индия. Изследователите предполагат, че за 55-те хиляди години пълна изолация от външния свят техния начин на живот на практика не се е изменил по никакъв начин.
Джарава ловуват диви свине и костенурки, ловят риба, събират плодове, корени и мед от диви пчели. Тяхната диета е смятана за оптимална от изследователите - в рациона на аборигените има над 150 вида растения и около 350 животни.
До неотдавна племето джарава категорично отказвало да общува с чужденци, посрещайки всички със стрели. В края на 70-те години на миналия век през техните земи бил прекаран път, който съединявал администрацията на островите с отдалечените селца.
Независимо от забраната на правителството на Индия за излизане от автомобилите и строга организация на движението през трасето, туристите често контактуват с аборигените. Дават им храна и различни сувенири в замяна на това да им позволят да видят "танца на диваците".
Най-печалният резултат от тези срещи е разпространените сред туземците инфекции, към които те не са имали никакъв имунитет. Така от 1999 до 2006 година почти половината от популацията на племето джарава загинала от епидемия на болестта кори.
Консерватори и максималисти
На изток от Еквадор, на територията на националния парк Ясуни живее най-малобройният и скрит народ в света - индиянците тагаери. Някога те са били част от голямото племе ваорани, но след като през 1968 година прародителите им влезли в контакт с протестанските мисионери, те се оттеглили в джунглата и прекъснали каквито и да е връзки с външния свят.
Последният опит за установяване на контакт с племето тагаери бил предприет от проповедници през 1987 година. Всички загинали.
За самото племе на пратика не е известно нищо. Смята се, че от някогашното племе са останали едва 30 души. Те се занимават основно с лов и не им е позната обработката на земята. През последните години са забелязвани млади представители на тагаерите, които се приближават до селцата на ваораните, където идват да обменят плячка от лова си за дрехи и оръжие.
Индиянците - призраци
В долината на южноамериканската Амазонка обитават няколко племена, които не се ползват с благата на цивилизацията. Най-войнственото от тях е племето кавахива, което живее на територията на бразилския щат Мато Гросо.
За народа и неговия език е известно много малко. Освен това самите индиянци не са виждани от почти никого. Има само няколко фотографии, направени през 2005 година и неголямо видео, заснето от сътрудници от Държавния департамент по работите на индианците в Бразилия (FUNAI). На тези кадри се виждат представители на племето кавахива, които разговарят един с друг.
Цялата информация а живота на кавахива и обичаите им е получена от съседните племена, които ги наричат "червеноглавите(Cabeças vermelhas). Хора от племето тули твърдят, че са виждали силуети на мъжете кавахива през нощта в околността на селцето си и са чували как те имитират звуците на птиците и дивите животни.
Антрополози, които изследват околностите, често намират изоставени селца на кавахива. В домовете им намирали оръжия - обикновено копия, лъкове и стрели, кукхненски съдове, плетени кошници с орехи и хамаци. Съдейки по тези предмети, племето води чергарски начин на живот и постоянно се мести от място на място./po
chivka.blitz.bg.
