В един горещ влажен ден в Хонконг една финансова служителка на име Уай Ли посещава Уонг Тай Син – най-натоварения храм в града, за да види какво бъдеще я очаква чрез практиката „кау чим“.
Тя включва разклащане на тръба, пълна с бамбукови „пръчки на късмета“ с номера от 1 до 100, докато някоя от пръчките не падне на земята. Всяка от пръчките разказва история, която се интерпретира от предсказателите в храма и дава възможност да надникнете в бъдещето.
Седящият срещу нея Учител Джоузеф казва на Ли да не очаква някакъв напредък или повишение ттази година и че вероятно ще преживее няколко разочарования в работата. В крайна сметка късметът ѝ ще бъд среден.
В най-известните блокове за бедни живеят 43 000 души – нищо общо с нашите панелки
„Уонг Тай Син никога не ме е подвеждал досега. Винаги идвам тук, когато имам въпроси или трябва да вземам решения за бъдещето си. Мисля, че е точно, поне така е било досега“, казва тя, цитирана от Би Би Си.
Ли не е религиозна, но подобно на останалите 10 000 души, които посещават храма ежедневно, тя е отворена към местните суеверия. Заради суеверия тя се отказала да наеме нов апартамент наскоро. „Управата на сградата ми предложи стая 1404. Дори не бих погледнала този апартамент, тъй като числото на кантонски език звучи като „със сигурност ще умре“. Не бих поела риска да живея там, дори и да ми предлагаха сериозна отстъпка от наема“, категорична е тя.
Много хора избягват и се страхуват от всичко, свързано с числото 4 – нещо, известно като „тетрафобия“. На кантонски 4 звучи подоно на думата за смърт. 14 и 24 се считат за най-злощастни, тъй като 14 звучи като „със сигурност ще умре“, а 24 – „лесно е да умре“.
Жилищни блокове, хотели, офиси и дори болници в града често прескачат този номер. „Това е от суеверие. В моя блок етажите от 40 до 49 не съществуват. Завършват на 39 и започват направо от 50. Така няма етажи 4, 14, 24 или 54“, посочва Джон Чой, който работи като експерт по фън шуй от 10 години.
Освен липсващите етажи, честа гледка извън сградите из целия град са олтарите Ту Ди. Обикновено са разположени до главния вход на сградите и представляват малки светилища, посветени на китайското божество Туди Гон – бог на почвата и земята, за което се вятва, че държи далеч негативната енергия или духовете и благославя хората, живеещи върху съответната земя.
„Много хора тук вярват, че боговете и духовете имат голяма сила да променят късмета или съдбата на хората. Можете да видите много магазини с олтари на Ту Ди Гон, разположени до главния вход. По подобен начин, както кабинетът на мениджъра пази магазина от натрапници“, казва Чой.
Според него силно конкурентната природа на града е това, което кара много хора да възприемат суеверни възгледи, за да се опитат да си подобрят късмета и възможностите. „В толкова състезателно място как можете да надминете другите? Единственото нещо, което можете да направите, е да използвате фън шуй, за да си засилите късмета“, обяснява той.
„Когато фън шуй за първи път е забранен в Китай, много от майсторите в тази практика пристигат в Хонконг. Някои от тях заминават за Тайван по същата причина“, разказва Чой.
Днес фън шуй е много популярно в Хонконг и около 40% от строителите на сгради се консултират с експерт в тази сфера, който да ги посъветва за най-удачния дизайн на техните проекти. Консултантските цени обикновено варират между 8 хонконгски долара (1,77 лв.) на квадратен фут за обикновен майстор до 30 хонконгски долара (6,63 лв.) на квадратен фут за майстор от най-високо ниво и до няколко милиона на проект.
Повечето от небостъргачите в централния бизнес район се считат за сгради по фън шуй. В центъра даже се води фън шуй битка. Небостъргачът на Китайската банка (Bank of China) наподобява острие, което реже от благополучието на съседните сгради със своята неблагоприятна енергия „ша ки“, което значи „убийствена енергия“.
За съседната сграда на HSBC се твърди, че е добавила два обекта, наподобяващи оръдия (сервизни лебедки), на покрива си за защита. След дълги консултации с експерти от там решили да сложат два бронзови лъва точно пред главния вход. Във фън шуй лъвовете са символ на защита и богатство и положение в обществото.
Местните хора обичат да галят носовете и лапите на лъвовете, надявайки се, че малко от тяхното положително фън шуй ще се прехвърли и на тях.
„Вярваме, че докосването на късметлийски фън шуй предмети ще ни донесе добър късмет“, казва Чой. Това е като да си в компанията на хора с късмет – ще имаш повече добри възможности, но никога нищо не е гарантирано. „За да постигнеш успех има една стара китайска поговорка, кяото казва, че 70% зависи от усърдната работа и 30% от късмета“, посочва експертът.
Суеверията в Хонконг са свързани и с починалите. По време на празненствата в чест на покойните предшественици, сред които има ден за измитане на гробниците през април, опечалените изгарят хартии, представляващи пари, дрехи, къщи и дори най-новите джаджи като смартфони и телевизори. Вярва се, че тези „жертвоприношения“ ще помогнат на покойните да имат по-щастлив и богат живот в отвъдното.
Причините за съществуването на такова изобилие от суеверия в Хонконг е са трудни за определяне. Градът е бил британска колония в продължение на 150 години и е възприел както източни, така и западни вярвания. Днес местните хора вярват в суеверия от двете култури.
Вижте кои са най-големите улични пазари в света
Например жителите на града избягват да минават под стълби (което на запад се счита за лош късмет), както и да дават часовник за подарък (което се счита за лош късмет сред китайците, тъй като думата за часовник звучи подобно на ходене на погребение).
„Изпълняването на суеверни ритуали дава на хората някакво усещане за контрол, което ги кара да са по-малко тревожни или нервни. Религията, науката и суеверията могат заедно да дадат на човек усещане за контрол и комфорт. Хонконг не е особено религиозно място, така че за да се чувства добре, човек трябва да разчита на науката или суеверията“, казва Ян Чжан, професор в националния университет на Сингапур.
Каквито и да са причините, сувеверията в Хонконг няма да изчезнат скоро.
