"През 1928 жените в България са имали едно единствено задължение – да  чакат мъжете си у дома, докато смирено бродират, готвят или кърпят някой  стар чифт чорапи.

През 1928 в България едно момиче с  непокорна коса и малък белег над лявата вежда съвсем само напуска  малкото градче Карлово, в което е родено, но не за да иде до близката  Соколица. Анка Василева Ламбрева се превръща в първата българка  околосветски пътешественик, първата, летяла с аероплан над Ламанша, и  първата, която показва на всички останали момичета по света, че душата е  най-красива единствено в полет.

От Карлово до Нова Зеландия през Истанбул

В Пиперковия карловски род Бог е изсипал пръстената си паница с  благословии по необичаен начин. В тая къща винаги се ражда многобройна  челяд, но немотията никога не напуска прага ѝ. През 1895, като едно от  петте деца, тук проплаква и малката Анка. Въпреки незавидната бедност и  трудните условия в погледа на Анка от малка блести някаква различност.  Малкото момиче с непокорна коса и леки трапчинки в края на устните има  изявен интерес към учението и твърде често задава въпроси, които  удивяват със своята точност и зрялост. Първа забелязва това нейната  баба, която с тих шепот не спира да ѝ повтаря една единствена фраза: "С  вирната глава все напред да вървиш. Назад да не се обръщаш и никога да  не се връщаш".

Как се обслужват милиардери на суперяхти – разкази на съсипани служители

Този шепот се превръща в мантра за бъдещата покорителка  на южните морета и случайно или не – нейната баба става орисница на  необичайния ѝ път. Едва завършила трети прогимназиален клас, Анка  продължава образованието си в Пловдив, след което работи като наемна  учителка в Карловско. Следва София, където учи медицина, а по-късно  заминава за Цариград, за да продължи образованието си на медицинска  сестра в Американския колеж.

Именно там през 1922 съдбата решава да  хвърли високо своята монета. Анка Ламбрева на едно от нощните си  дежурства в болницата край Босфора, в която работи, спасява живота на  болния от двустранна бронхопневмония англичанин – господин Тейкън.  Благодетелят не забравя протегнатата му ръка и след пет години открива  своята спасителка, като ѝ праща еднопосочен билет за град Дънидин, Нова  Зеландия, с молба да се грижи за болната му дъщеря. Така през март 1928  нашето момиче с гордо вдигната глава, както я е учила нейната баба,  заминава за другия край на света, а съдбата доволно се усмихва, защото  предстои един наистина грандиозен живот.

Вождът, Дан Колов и нейният персийски принц

За да стигне до Нова Зеландия, Анка пътува 3 месеца, като преминава  през Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Пристигнала вече в Дънидин, тя  не остава просто в ролята си на медицинска сестра. След кратко пътуване  до Таити Ламбрева прекарва няколко месеца сред маорите от племето  тюканрънги. Този свят ѝ се струва толкова невероятен, че тя детайлно  описва странните им ритуали, гейзерите, бликащи около къщите им, и  факта, че племето са човекоядци.

По време на престоя ѝ се сближава с  85-годишния тогава Мита Таупопоки – вожда на тюканрънгите, и с едни от  най-изумителните красавици по тези земи тогава – Тиароа и Сузана. Освен  пътешествията Анка запознава обществеността в Оукланд, Уелингтън,  Дънидин и други големи градове на острова с историята на България. Тя  организира кръжоци по шиене на български шевици, а статии под наслов Непознатата България с нейния подпис се появяват във всички големи новозеландски вестници.  През 1929 Ламбрева решава да се върне в България, но не както биха го  направили всички останали.

Държавата с най-лошите любовници в света

Тя е тръгнала от едната страна на земното  кълбо, но решава да се върне от другата. При завръщането си преминава  през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, с кораб се отправя за Лос  Анджелис, Ванкувър, Торонто и Ниагарския водопад. Преминава Канада от  запад на изток, достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се  озовава в Англия. Прелита със самолет Ламанша като пътник, ставайки  първата жена в света, някога правила това. Следват Париж, от който с  влак заминава за Германия, а оттам параход по Дунав я отвежда през  зимата на 1930 до Видин. Ако си мислите, че историята свършва дотук,  съдбата отново ще ви се усмихне и ще ви помоли да си помислите пак.

Анка  Ламбрева, която говори свободно 7 езика, кара мотоциклет с лекотата,  която язди кон и основава болници навсякъде по света, където пътува –  предприема второ околосветско пътешествие. За три години тя обикаля 42  страни, като не пропуска да се появи на поредната битка в Париж на самия  Дан Колов. Там в типичния ѝ неподражаем стил излиза на ринга облечена в  българска носия, поднасяйки му букет ароматни рози с пожелание за успех  и още легендарни победи. Втората световна война я заварва в Иран,  където категорично отказва на самия външен министър да се откаже от  българското си поданство, за което решение е заточена в концлагера  Мио-Мие в Ливан. Ужасният живот в лагера я подтиква да убеди главния  комендант да се основе болница, в която тя и доброволци започват да се  грижат за ранените. Именно в нея Анка се запознава с бъдещия си съпруг –  младия персиец Райян Ахмад Дин, когото не само излекува от тежките  рани, но и на когото категорично подарява сърцето си.

Полет завинаги

Двамата с Райян са освободени от лагера през 1943, а при  завръщането им в Иран нейният персийски принц ѝ подарява 3 села в знак  на безрезервна почит. Двамата осиновяват син, когото наричат Килмарс, и  не спират да пътуват. От 1957 до  1964 посещават Ливан, Сирия, Италия,  Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия,  Таити, Фиджи и Самоа. Анка Василева Ламбрева се завръща в България през  1970 след смъртта на своя съпруг, а очите си затваря завинаги в родното  Карлово на 18 февруари 1976, почти навършила 81 години. Тя кръщава една  от книгите си Из моята околосветска обиколка.

Царицата на Южните морета,  като думите ѝ остават завинаги в сърцата на всички, които са я срещали  по пътя: "Видях света и се връщам в България с още повече любов.  България – когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми  се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но  чужд". Ние пък сме сигурни, че светът с уважение сваля старата си шапка и  прави нисък реверанс към един грандиозен живот. Този на царицата от  Карлово. Царицата на Южните морета."

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!