В началото на 19-и век Лондон е бил едно от най-натоварените речни пристанища в света, а 600-годишният каменен мост над Темза отдавна бил изгубил своята полезност. Подобно на много средновековни мостове, и той е бил наблъскан със сгради, някои от които излизащи на пътя и създаващи тъмен тунел за движението.
Въпреки че мостът е около 8 метра широк, едва половината от него бил ползван за придвижване. По този път минавали волски каруци, карети, екипажи и пешеходци и от двете посоки. В час пик преминаването му отнемало повече от час.
Докъде води тайният коридор под британския парламент СНИМКИ
Ясно било, че имало нужда от ново съоръжение за преминаване на реката. То, обаче, не било мост, а тунел под реката. Опити за създаване на тунел по Темза са били правени и преди. През 1799 г. инженерът Ралф Дод опитал да построи тунел между Грейвсенд и Тилсбъри и не успял.
През 1805 г. група инженери от Корнуол пробвали да копят между Ротърхайт и Уапинг, но земята била мека и се просмукала с вода и копаещите работници, свикнали с твърди скали, не можели да задърат водата извън тунрла. Проектът бил изоставен и инженерите обявили, че тунел под реката не е възможно да се построи.
Марк Брунел, обаче, не смятал така. Брилянтният френски инженер, който избягал от страната си по време на Френската революция и сам си изградил име във Великобритания, вярвал, че тунел под Темза е напълно възможен. Той вече обмислял процеса, когато предложил на руския император Александър Първи да построи тунел под река Нева в Санкт Петербург. Императорът, обаче, отказал и вместо това построил мост.
Брунел успял да открие какви били проблемите, с които корнуолските инженери се сблъскали, и измислил нова техника за копаене, която под една или друга форма вече била използвана при копаенето на тунели в последните два века – тунелен щит. Това е временна структура, сложена върху отвора на тунела, която защитава работниците и самия тунел от падащи предмети и срутване. Твърди се, че Брунел е бил вдъхновен от ефективността на корабен червей на парче дърво, потопено във вода, който той наблюдавал докато работел в корабостроителница, съобщава Amusing Planet.
Тунелният щит на Брунел се състоял от голяма правоъгълна метална решетка с 36 отделения, разпределени на три нива. Всяко отделение е отворено отзад, но е затворено отпред и има дъски, които се местят. Предната част е опряна здраво в отвора на тунела и работниците местели дъските една по една и изкопавали земята зад тях до определена дълбочина. След това дъската се слагала в дупката и завинтвана отново на мястото ѝ, след което се местела следващата. Целият процес бил повтарян докато земята зад всички дъски бъде изкопана. След това цялата метална рамка се премества напред и новоизкопания участък се укрепва с тухли и мазилка.
Тунелният щит бил революционен, но работата вървяла бавно, с между 2 и половина и 3 и половина метра на седмица. Въпреки че щитът работел добре и предотвратявал срутвания, просмукванията на вода били друг голям проблем. Мръсните води на Темза, в която се вливали отходни канализации, капела от тована на тунела и тровела пространството, което почти не се прветрявало. Много от копаещите, включително и Брунел, се разболявали от най-различни зарази като диария, болки в главата и временна слепота. Постоянно работели помпи, които да изкарват водата, а когато те се счупели, целият тунел се наводнявал с по метър вода.
През 1827 година миньорите ударили кухина в речното корито и водата нахлула в огромна мощ. Синът на Брунел трябвало да се гмурка с водолазен звънец от лодка, за да поправи дупка в дъното на реката, слагайки торби с глина, които да я запушат. След още едно трагично проникване на вода и смъртта на шест души през 1828 г. Брунел свършил парите. Предната част на тунела била заградена със стена и изоставена.
Нужни били 7 години на Брунел да събере достатъчно пари, за да започне да копае отново. То йпостроил и по-добър щит, който можел да устои на налягането от Темза. Въпреки че той заменил стария щит, били нужни още 6 години денонощен труд, за да може тунелът най-накрая да излезе на повърхността в Уапинг през 1841 година.
Тунелът под Темза бил триумф за инженерната мосъл, но не и финансов успех. За изграждането му отишли над половин милион паунда – много повече от първоначалните оценки. Предложението да се построи вход, през който да могат да минават превозни средства на колела, също се провалило заради цената.
Призрачно летище стои в бурени вече 40 години
В началото тунелът бил ползван само от пешеходци. След време се превърнал в туристическа атракция, привличаща над 2 млн. души на година, всеки плащащ по едно пени, за да премине.
През 1865 г. тунелът бил закупен от Източнолондонската железопътна компания и пригоден за железопътен транспорт. След това станал част от лондонското метро и се ползвал до 1962 година.
