Чукотка – най-рядко населеният регион в Русия, е заобиколена от три морета и има много фарове. Тези фарове се захранват от един вид ядрена батерия, наречена радиоизотопен термоелектрически генератор (РТГ).
Северният морски път е дълъг 5600 км и тръгва от Карско море и стига до Беринговия проток, свързвайки Западна Русия с териториите в Далечния Изток. През 30-те години СССР започва да строи стотици фарове по този арктически морски път.
Странната красота на съветските автобусни спирки СНИМКИ
Без пазачи и без никакъв друг вид налично електричество, те работели с ядрена енергия. „В СССР имаше лозунг: „Ядрена енергия във всеки дом“. Употребата на радиоизотопи за произвеждане на електричество беше широко разпространено. Често е използван стронций-90. Създадени са много различни видове РТГ. Десетилетия наред те осигурявали електричество за тези фарове и морски обекти. Тогава беше нещо нормално“, обяснява пред Би Би Си Андрей Золотков.
До края на 80-те години съветските власти закарали 1007 РТГ до арктическите и далекоизточните брегове
„РТГ има три части. Първата е радиоизотопен източник на топлина, който поддържа достатъчно висока температура дълго време. След това е термоелектрическата батерия, която превръща топлинната енергия в електричество. И има кутия за генератора. Това е всичко“, обяснява ученият Евгений Крошкин.
Анива е най-известният фар на остров Сахалин. Построен е през 1939 г. на труднодостъпен скалист нос. Повече от 50 години хора са живели и са работели във фара. РТГ е поставен в него чак през 1990 г.
„Когато фаровете станаха автономни, те бяха занемарени. Няколко проверки на година не са достатъчни. Вятърът може да отвори вратата широко и никой може да влезе вътре. Тези неща бавно унищожават сградата“, посочва историкът Игор Самарин.
„Когато СССР се разпадна, РТГ продължаваха да работят, но срокът им на годност изтичаше и те трябваше да се сменят. Този момент беше пропуснат и повече от десетилетие генераторите са оставени без надзор“, коментира Крошкин.
В този период няколко РТГ изчезват. Те са отнесени от водата или откраднати.
„Беше период, когато много хора страдаха финансово. Хората искаха да изкарат пари като продават метали за скрап“, обяснява Золотков.
Изоставените фарове привличат туристи. Антон и Олга са от Санкт Петербург. Тяхното хоби е да изследват изоставени места от съветската епоха.
„Местните ни показаха пътя. Те ни предупредиха, че фарът все още е опасен. Когато се приближим, вадим дозиметъра“, обяснява Антон.
Дозиметърът показва, че районът е безопасен.
„РТГ не представляват заплаха отвъд радиус от няколко десетки метра. Но ако стигнете до центъра, нещата могат да свършат зле. Повишената радиация е риск и можете да се разболеете от радиационна болест“, предупреждава Крошкин.
В най-секретния град на Русия има и метро
Не е ясно какво се е случило с крадците, проникнали във фаровете.
През 1996 г. руски и международни специалисти започват да демонтират генераторите. Някои от тях са заменени с алтернативни източници на енергия. Според „Росатом“ всички РТГ вече са премахнати.
