Ново изследване на пет мумии разкри доказателства, че древноегипетски принцеси са били воини, обучавани в стрелба с лък и използване на оръжия. Откритието променя представите за ролята на жените в Древен Египет.
Преди се е смятало, че кралските жени в Древен Египет са водили пасивен, разглезен живот в хареми, грижейки се за нуждите на семействата си.
„Нови изследвания обаче показват, че те са били независими, активни лидери, служещи като дипломати и религиозни поддръжници. Всъщност те вероятно са водили „дисциплиниран и строг живот“, за да овладеят оръжията, започвайки от детството или ранната юношеска възраст“, каза археологът Зейнеб Хашеш пред изданието.
По-специално, ново проучване на пет мумии на египетски принцеси, родени преди 4000 години, разкрива, че те са преминали интензивно военно обучение и дори са претърпели животозастрашаващи наранявания.
Царските мумии на Хенмет, Итаверет, Ита, Сататормерит и Нуб-Хотеп са открити за първи път през 1890-те години в Дахшур, погребален комплекс от пирамиди и шахтови гробници, но след това изчезват в продължение на много години, докато не се появяват отново в Египетския музей по време на кураторски проект през 2020 г. „Тези кралски жени са били погребани с лъкове, стрели и ками, но археолозите не са били сигурни дали тези оръжия са били церемониални или дали принцесите действително са ги използвали“, подчертава се в статията.
Учените откриват следи от прикрепване на мускули по костите на принцесите, което показва интензивно обучение по стрелба с лък, както и следи от физическа травма, която е била внимателно обработена.
„Скелетните останки демонстрират специфични физиологични адаптации, съответстващи на механичното напрежение, необходимо за използване на оръжията, открити в гробниците им“, отбелязва авторът на изследването, д-р Хашеш.
Учените също така са изследвали скелетните останки на кралски жени и са отбелязали специфични характеристики в местата на прикрепване на сухожилия и връзки към костите. Те са открили, че костите на жените са еволюирали, за да издържат на интензивно мускулно напрежение.
„Когато човек редовно извършва физическа активност с висока интензивност, костите в тези области стават по-здрави или развиват ясно изразени ръбове и текстура, за да издържат на повишено механично натоварване от мускулите. При тези принцеси тези характеристики са били значително по-развити, отколкото би се очаквало при заседнал индивид“, отбелязва Хашеш.
Принцесите вероятно са участвали в елитни ловове, изпълнявали са церемониални демонстрации на власт и дори са действали „за да защитят божествения ред в двора“.
„Овладяването на тегленето на тежък, прост лък изисква не само сила на горната част на тялото, но и специализиран, стабилен захват, който в продължение на много години практика е довел до постоянно преструктуриране на костите на ръцете им.
Тези открития напълно опровергават традиционното схващане, че елитните египетски жени са водили пасивен, заседнал начин на живот, изпълнен с неактивен лукс. Нашето проучване показва, че високият социален статус всъщност може да „предефинира“ или разшири очакваните полови роли“, добави изследователят.
Освен това има индикации, че египетските кралски жени са се обучавали в използването на ками и боздугани.
„Принцеса Ита е била млада жена на възраст между 28 и 34 години със силни мускулни връзки в горната част на тялото, което показва, че е използвала редовно оръжия като боздугани или ками. Принцеса Хенмет е била жена в края на 30-те до 40-те си години, която е показвала признаци на изтъняване на костите, но е имала много силни връзки.
Принцеса Итаверет е била млада жена на възраст между 20 и 34 години, която е получила фрактури на ребрата и стъпалото. „Скелетът ѝ показва, че е била умел стрелец с лък“, отбеляза авторът на изследването.
Учените също така отбелязват, че лечението на рани по това време е било много по-напреднало, отколкото се е смятало досега.
„Нивото на медицински грижи, които тези хора са получавали, е може би най-доброто в древния свят. Принцеса Итаверет, например, е получила счупени ребра и счупен крак. Фактът, че тези наранявания, както и счупената ръка на крал Хор, са зараснали без признаци на инфекция или неправилно срастване, е пряко доказателство за високоефективна медицинска намеса. „Тази грижа вероятно е включвала намаляване на фрактурата, шиниране и лечение на рани“, заключи Хашиш. / pochivka.blitz.bg
