В езика на този народ няма дума „жена“ и „мъж“. Тези понятия напълно липсват. Техните семейства са устроени по съвсем различен начин, много странен за нас.
Понякога те се наричат „народ от дъщери“, а в езика им липсва думата „ревност“.
В Китай, в провинция Съчуан в китайската част на Хималаите, високо в планините близо до езерото Лугуху живее малък народ на име Мосо (самите те се наричат На). Китайските власти го причисляват към по-големия народ Наса, което е нещо обичайно за страната.
Женският остров Кихну – последният истински матриархат в Европа
Често там официални много народи се обединяват в един. Дори народът Хан, които ние наричаме китайци, се състои 10-12 народа, които дори имат различни езици.
Въпреки това мосо си е отделен народ със свои собствени обичаи и език, които са близки до тези на наса. Точният брой на хората от мосо не е известен, тъкмо заради причисляването им към наса. Днес етнографите смятат, че те са около 45-50 хил. души.
Това е един от малкото народи по света, които напълно е съхранил своя матриархат. Това важи във всички сфери на живота.
Съвременната наука посочва няколко признака на матриархалните общества, които в днешно време са непълни. Но при мосо има почти всичко.
Функцията глава на семейството при мосо се изпълнява само и единствено от жени. Освен това фамилните имена и имуществото се предават по женска линия. Всички важни въпроси се решават само от жените, включително и разпределението на доходите.
Мъжете изграят изключително второстепенна роля. Просто работна ръка. Децата винаги остават при майка си, а бащите почти не участват в тяхното отглеждане и издръжка.
Разликата в статута на половете може да се види и в бита. Мъжете винаги остават в дома на майка си и живеят на първия етаж в общи стаи с децата. А жените живеят на втория етаж на къщата в отделни стаи.
От тази социална структура произтича и устройството на семейството и брачните традиции.
При мосо няма брак в смисъла, който ние влагаме днес. В етнография тази форма на взаимоотношения между мъжете и жените се нарича „брак на гости“.
В истинския смисъл това изобщо не е брак. Няма официално узаконяване на отношенията, нито съжителство. Всичко е много по-просто.
В доста ранна възраст момичето получава отделна стая и има пълното право да приема там който мъж си поиска. Мъжът трябва да дойде, след като всички са запсали, и да си тръгне преди изгрев.
Момичето има право да има толкова партньори, колкото си иска. Това е нейно право и избор. Макар че в повечето случаи те се ограничават до един, който идва и си отива.
Всички деца остават в семейството на майката и бащите нямат права върху тях, въпреки че могат да си общуват с тях. Те не участват във възпитанието и от тях не се изисква материална подкрепа, само по желание.
Мъжката част от възпитанието се осигурява от чичовците, тъй като всички мъже остават в семейството на майката.
Техните мъже веднага след сватбата се превръщат в жени!
Мосо имат големи семейства, състоящи се само от роднини по майчина линия. Семейните жилища се състоят от няколко двуетажни къщи, наредени така, че да има вътрешен двор.
Такива са мосо, съхранили своите древни матриархални традиции, заобиколени от патриархалното обкръжение на Китай, където живеят.
