В най-южния край на Южна Америка, отвъд Андите, се намира красивият и колоритен град Ушуая, считан за най-южния град в света. А точно в покрайнините на града се намира малка парна железница, построена първоначално да обслужва затворническата колония на Ушуая.
В наши дни Южната огненоземна железница вози туристи по живописната долина Пико, през гъстите гори на клисурата Торо към зашеметяващ национален парк.
Големият остров на Огнена земя – островът, където е разположен Ушуая, е един от най-големите региони в двете Америки, който е колонизиран. Първо е открит от Фернандо Магелан през 1520 г. Той нарекъл островите Огнена земя – Тиера дел Фуего заради огньовете и пушеците, които виждал да се вдигат над селищата на местните жители.
Няколко европейци се опитали да стъпят на брега и, когато го направили, почти заличли местното население с болести като дребна шарка и морбили, срещу които местните нямали имунитет. Едва през втората половина на 19-и век пристигнали първите заселници и мисионери и градът започнал да се оформя, съобщава Amusing Planet.
В края на 19-и век Големият остров бил превърнат от аржентинското правителство в затворническа колония за опасни престъпници. Затворът бил проектиран под формата на паноптикум като крилата му излизали като спици от колело и имало централна кула, от която надзирателите наблюдавали затворниците.
Заради изолацията бягството от затвора било почти невъзможно. С течение на времето затворниците станали по неволя колонисти на Големия остров. Те изградили града с дървесина от гората около затвора. Те построили и железния път, който да обслужва селището и да транспортира строителни материали.
Първоначалната железница била построена с дървени релси по които били дърпани волски каруци. През 1909 затворническите власти модернизирали пътя за теснолинейка със стоманени релси и парен локомотив. Линията минавала покрай брега от затвора до горския лагер, така че затворниците да могат да носят дърва за огрев и за строителство. Влакът станал известен като “Tren de los Presos” или „Влакът на затворниците“.
Железният път бил постепенно разширяван в гората към по-отдалечени района докато дървесината не била изчерпана. Той следвал долината на река Пипо към по-висок терен. Постоянното строителство позволило разширяване на затвора и на града като затворниците осигирявали много услуги и стоки.
Затворът бил затворен през 1947 година, а през 1950 в Ушуая била създадена военноморска база. Градът останал изолиран от останалата част на света до края на Фолклендската война през 1982 г. и установяването на демокрация в Аржентина. Отдавна забравената железница била възстановена с морени релси и пусната отново като туристическа линия.
В най-южния град в света населението постоянно расте
Били променено и името ѝ – “Tren del Fin del Mundo”, „Влакът на края на света“. Това е най-южната функционираща железница в света.
Влакът отвежда пътниците през зашеметяващите пейзажи на парк „Огнена земя“, покрай зелени поля, през гъста гора и покрай реки. Пътниците имат възможност да посетят стария затвор, където сега се помещава главната гара на железницата, след което да се повозят по стария път, построен от затворници.
