Пустинята Къзълкум е петата по големина в Азия и 15-тата най-голяма в света. Простира се в Казахстан и по-голямата част от Узбекистан. Известна е с това, че е изолирана и жестока. Малцина са се опитвали да прекосят тези 300 000 кв. км пустош.
Къзълкум е разположена между две реки. На север се намира Сърдаря, а на юг е Амударя. Пустинята е толкова обширна, че територията ѝ е по-голяма от тази на Ирландия, Исландия или Южна Корея, информира World Atlas.
Съвършената гледка към звездите – ето на кои места ще я намерите
Пустинята Къзълкум е известна със своя отличителен червен цвят. По-голямата част от нея е суха, но ще се изненадате, когато разберете, че там се намира едно от най-големите изкуствено създадени езера на Земята.
Езерото Айдар, което се намира в Узбекистан, е известно като „тюркоазеното море в пясъка“. Огромното езеро е дом на голямо разнообразие от риби и водни птици. Пернати като чапли, чайки, рибарки, пеликани и корморани често могат да се видят как ловят риба във водата.
Езерото всъщност създадено погрешка, когато съветските власти се опитали да преградят близките реки, за да създадат обработваеми земи.
Къзълкум има разнообразна топография. Там има полегати равнини, пясъчни хребети и планински вериги. Веригата Букантау достига височина 764 м, Кулджуктау – 785 м, а най-високата точка от веригата Тамдитау е на 972 м.
Континенталният климат на пустинята означава, че там има огромни температурни разлики през зимата и лятото. Летата са горещи и сухи, а валежи на практика няма и през есента. Всъщност в Къзълкум за цялата година падат валежи между 100 и 200 мм. Почти всичките валежи са през пролетта и зимата.
През зимата температурата обикновено пада под нулата. Средната температура през януари е между 0 и минус 9 по Целзий. Летата там са убийствени, като най-високата измерена температура е 48 градуса по Целзий.
В пустинята живее голямо разнообразие от растения и животни. Въпреки изключително ниските валежи, много растителни видове виреят в различни части на пустинята. През пролетта цъфтят диви лалета.
В екосистемата на Къзълкум оцеляват много животни. Влечугите, птиците и насекомите преобладават. Има бозайници с всякакви размери. Повечето са малки, но има и по-големи, които успяват да оцелеят въпреки липсата на растения и вода. Сред тях са гризачите джербоа, песчанки, зайци толай, земни катерици и аралски жълти лалугери, които оцеляват в пустинята като се хранят с растения и семена.
Хищници като пясъчна котка, вълк и корсак пък се хранят с по-малките бозайници. Вълците ядат и по-големи, като газелите джейран.
Пустинята е осеяна с безбрай пещери в планинските райони. Тук можете да откриете голямо разнообразие от различни видове прилепи, които излизат през нощта, за да се хранят с насекоми. По-голямата част от животните, които обитават пустинята, са нощни.
Пустинята Къзълкум има богата история. Номадски племена са я обитавали в продължение на хиляди години, а полуномадски общности все още могат да бъдат открити в региона. Според археологическите открития, народът от Андроновската култура е живял тук още през 2100 г. пр. Хр. Хората оцелявали като отглеждали добитък в откритите равнини, а според археологическите открития те живеели в колиби.
Андроновските войни използвали оръжия, направени от камък, но след това заменили тези примитивни сечива с по-напреднали бронзови оръдия.
В Сармишсах в Узбекистан, близо до пустинята, са намерени петроглифи от Бронзовата ера, оставени от номадски народи, скитали из пустинята преди 3000 години.
Къзълкум може да е гола на повърхността, но под пясъчните дюни се крие природно богатство. Южният регион съдържа големи залежи на природен газ. Минерали като тюркоаз, графит, мрамор са открити в огромни количества в планинските райони.
В пустинята се намира една от най-големите открити мини в света. Златната узбекистанска мина Мурунтау, собственост на държавен комбинат, е най-голямата открита златна мина в света и четвъртата най-голяма открита мина изобщо. Тя произвежда около 38,5 млн. тона руда годишно, а се изчислява, че Мурунтау има залежи общо около 5 млн. кг.
Оазисът Сива - перлата на Голямото пясъчно море и порталът към света на Древен Египет
Златните залежи на Мурунтау се открити през 1958 г., а миньорската дейност е започнала през 1967. Очаква се през следващите години добивът на злато да се увеличи.
През 2026 г. мината ще произвежда поне 50 млн. тона на година. В момента мината е достигнала дълбочина 565 м, но се очаква тя до стигне до 1000 м, когато всичкото злато бъде извадено.
