Масивът Юнгфрау е ограден от долините на реките Гринделвалд и Рона в южните централни швейцарски Алпи, между градовете Бриг и Интерлакен.
Основните му върхове са самият Юнгфрау, който достига 4158 метра надморска височина, Мьонх (4099 метра) и Айгер (3970 метра).
Именно последният - Айгер, е известен със своята митична северна стена - вертикална грамада от 1500 метра, чиято изключителна трудност е легендарна в алпинизма. Повече от 60 алпинисти са загубили живота си при опит за изкачване през 1934 г.
Първият път, в който експедиция по тази стена завършва успешно, е през 1938 г. Интересното е, че по това време повече от 30 години в скалата на същата стена има жп гара - Айгерванд.
Тя е част от железопътната линия Юнгфрау, която приема първите си пътници през 1896 г. Това е най-високата железопътна линия в Европа, кулминираща в най-високата гара на континента Юнгфрауйох (разположена между върховете Юнгфрау и Мьонх), която се намира на надморска височина от 3454 метра и е открита на 1 август 1912 г.
Железопътната линия се движи в продължение на около 9 километра на надморска височина, като и минава почти в по-голямата си част през тунел, изкопан вътре в Мьонх и Айгер, за да се предпази линията от екстремни метеорологични условия.
Освен пероните за пристигащи и заминаващи, железницата има още две междинни гари вътре в тунела. Първата е станция Айгерванд - в участъка на тунела, който минава през вътрешността на северната стена на Айгер, разположен на надморска височина от 2865 метра.
До 2016 г., от както влакът вече не спира там, пътниците можеха да слязат, за да погледнат през изсечените в скалите прозорци към съседните планини, за около 5 минути, разказва Amusing Planet.
От станция Айгерванд тунелът се огъва към южната страна на Айгер и достига до станция Айсмиър, която е на 3160 метра надморска височина и дава достъп до източната стена на планината. Станцията Айгерванд отваря врати на 28 юни 1903 г., а Айсмиър - на 25 юли 1905 г.
Избягвайте тези летища и авокомпании през лятото
Освен чакалня и ресторант, гара Айсмиър предлага и стаи за туристите към момента на откриването си, тъй като по това време това е краят на линията. Късо стълбище осигурява достъп до ледника Гринделвалд-Фишер.
Единственият достъп до гара Айгерванд, който не е чрез влак, е дървена врата в стената на планината. Това е Stollenloch - дупка, създадена по време на строителството на железопътната линия за премахване на камък и пръст. Тя е използвана и за спасение на катерачи, блокирани в планината, но невинаги успешно, какъвто е случаят с немско-австрийската експедиция от 1936 г.
Железопътната линия Юнгфрау се счита за истински подвиг на инженерството в края на 19-и век, построена практически без машини - само с кирки, лопати и мускулна сила.
Планирано е изграждането на вътрешен асансьор и спираловидни стълби до върха на Юнгфрау, което обаче така и не се реализира.
Тъй като по-голямата част от маршрута минава през вътрешността на планината, железопътната линия е проектирана да работи на електричество още от самото начало. То все още се използва, като се превозват до 230 души със скорост 12.5 километра в час в най-стръмните части на изкачването.
Никога не правете тези грешки на летището, може да ви струват много!
Двигателите работят в регенеративен режим, което позволява на влаковете да генерират 50% от електричеството, необходимо за изкачване, по време на спускане. Пътуването, което до 2016 г. отнема 52 минути, днес е намалено на 35 минути благодарение на съвременните локомотиви.
10-те най-добри влакови маршрута в Европа, сред които и българскиБавното пътуване с влак из красиви пейзажи е истинска наслада за душата
Тези, които се осмелят да опитат железницата Юнгфрау, няма да могат да се насладят на спирката Айгерванд, която е затворена през 2016 г.
Но в края на пътуването, на станцията Юнгфрауйох, можете да видите Сфинкса - астрономическа обсерватория, която се счита за най-високата сграда в Европа, разположена на 3571 метра над морското равнище.
Гара Юнгфрауйох е пететажна сграда с ресторанти, магазини, музей и най-високата поща в Европа. От там можете да вземете асансьора, който води през вътрешността на планината до върха и до Сфинкса, след 117 метра изкачване.
