В центъра на Азия има невероятно творение на природата - езерото Байкал. Този воден резервоар е обвит в много мистерии и легенди. Тук често се случват необясними явления, които привличат учени и любители на непознатото и мистериозното.
Легенда разказва за Ангара, дъщерята на могъщото езеро. Тя, без да обръща внимание на гнева на баща си, отива при любимия си Енисей. Разгневеният свещеник хвърля камък по непокорната си дъщеря и той остава да лежи в средата на езерото; нарича се Шамански камък. Реките, като правило се вливат в морета и езера, но Ангара е единствената река, която извира от езерото Байкал.
Научните дебати за възрастта на водния обект продължават. Смята се, че съществува на Земята от 25-35 милиона години. Това е уникално явление в природата, като се има предвид, че повечето езера живеят 10-15 хиляди години, след което умират от естествена смърт: превръщат се в блата или пресъхват, пише "Труд".
Най-дълбокото в света
Байкал е най-дълбокото езеро в света, максималната дълбочина е 1642 метра, средната е около 744 метра. Байкал съхранява около 20% от световните запаси от прясна вода. Да, и то каква! Съдържа незначително количество органични примеси и разтворени минерали, освен това е много наситено с кислород и е прозрачно.
Това качество на водата се осигурява от малката ракообразна епишура, която консумира органични вещества. Размерът на възрастен ракообразен е около 1,5 mm. Епишурата е ендемичен вид за Байкал и съставлява около 90% от биомасата на езерото.
Виждайки мащаба на тези цифри, неволно възникват мисли за фантастични истории - кой е създал този резервоар и с каква цел? Може би човешката цивилизация един ден ще се възроди на неговите брегове след причинена от хората катастрофа.
Светещи топки
Байкал е известен с миражите и мистериозните явления. В района на нос Ритого, според разказите на местните жители, често се появяват светещи топки и блуждаещи огньове, които бавно плават из дълбините на ждрелата. А близо до нос Хобой има призрачни неидентифицирани субстанции. Близо до нос Богатир огнен лъч често „избухва“ от водата към небето, той блести в оранжево-сини тонове.
В древни времена на нос Богатир шаманите извършват ритуали, свързани със заклинания на природните стихии. Те носят тук новородени момчета, вярвайки че бъдещите воини ще получат голяма физическа и духовна сила.
През зимните дни Байкал е покрит с дебел лед и тогава е възможно да се влезе в пещери, чийто вход е на нивото на водата. Поразителни са прозрачните ледени израстъци с фантастични конфигурации, на места със синкав цвят и създаващи впечатление за неземен пейзаж.
В Байкал са потопени най-високите планини на нашата планета - около 7000 метра. Седем километра надолу - какво се крие в планинската скала, потънала под водата? Може би останките от древна цивилизация или убежище за същества от невидимия свят. Въпреки напредналата възраст на планините Байкал, техният бурен живот продължава - редовно се случват земетресения.
Ендемични видове
Интересно е, че в Байкал и района наоколо повече от половината растителни и животински видове са ендемични. Като изолирана екосистема, наподобяваща резервно местообитание за бъдещите поколения.
Известният байкалски тюлен (сладководен) се среща само тук. Как се е появил в езерото не е известно. А живородната риба голомянка е прозрачна, без люспи и плувен мехур, тялото й се състои от 30-35% мазнини. Дълбините на езерото са дом на много видове риби, които могат да живеят на дълбочина над 1500 метра.
По пясъчните брегове растат уникални борове и лиственици, наричани още кокилни байкалски дървета. Под въздействието на ветровете корените им се оголват, понякога до метър и половина. Изглеждат сякаш дървото е тръгнало на пътешествие.
В източна Забайкалия се намира мистичната пустиня Аман-Хан, където властват плаващите пясъци. Пустинята е малка, но много коварна: зелени храсти са разпръснати тук и там, създавайки впечатление за спокойствие, но веднага щом някое непредпазливо същество попадне тук, пясъчен дух го завлича в притежанието си.
Растителният символ на Бурятия е даурският рододендрон. Местните жители го наричат див розмарин и вярват, че само неговият смолист, благоуханен аромат може да устои на магическите шамански сили.
Скалата Шаманка е известна със своите скални рисунки и санскритски писания. Тук се намира Шаманската пещера, чийто вход е почти на нивото на водата. В продължение на много векове тя е посещавана от шамани и свещеници, които извършват различни ритуали - премахват проклятията и изчистват кармите на предците. Изпадайки в транс, те виждат картини от миналото и настоящето.
Една от народните легенди разказва за водача на тенгрисите (небесните). След като слиза на земята, той взема най-красивото момиче за своя жена и се заселва в двореца, който се намира в пещерата. От съюза на земно момиче и небесно същество произлиза род от Велики шамани, които пренасят знанието на Тенгрис по целия свят. /pochivka.blitz.bg
