Когато Даниел Дефо пише своя „Робинзон Крузо“, той вероятно не е имал представа, че поставя началото на цял жанр. В същото време той предизвика у хората интерес към всякакви отшелници и корабокрушители, които оттогава се наричат „Робинзоновци“. Но какъв е бил самият Робинзон и колко различен бил от своя съименник в книгата?
Като начало трябва да се каже, че те не са съименници. Прототипът на Робинзон бил някой си Александър Селкрайг от Шотландия. Той станал моряк, издигнал се до ранг на боцман и вероятно бил много умен. Доказателство за това е фактът, че той е станал боцман, въпреки характера му, който изглеждал скандален дори по шотландските стандарти.
На 27-годишна възраст той тръгва като боцман на поредно пътуване и една година по-късно (през 1704 г.) успява да се скара с целия екипаж, без изключение, че в пристъп на силно раздразнение предложил да го оставят на брега на един от островите.
Какво крие най-големият и загадъчен остров на Земята
Капитанът бил възхитен от това предложение и го възприел като подарък от небето и моментално изпълнил молбата на Александър, въпреки че онзи скоро разбрал каква грешка е направил. Искал да се измъкне, но му било казано, че „трябва да отговаря за думите си“. След това искането за слизане било принудително удовлетворено.
Въпреки това капитанът и екипажът се оказали свестни хора и снабдили Александър с цял арсенал от оръжия и инструменти, солидни запаси от храна и дори книги и навигационни устройства.
Островът се оказал необитаем в момента, но испанците, посетили го по-рано, донесли котки и кози на острова. Те се размножили, но бъдещият Робинзон опитомил няколко и започнал да ги дои.
Другите кози пък ловил за храна. Плюс местни плодове, миди, костенурки, тюлени, плодове. Вярно, фермата била нападана от плъхове, но Робинзон скоро опитомил котките, което частично решило проблема.
Отшелникът не се страхувал особено от самотата. Всъщност, въпреки че искал да напусне острова, Александър реагирал много разумно на престоя си, като не само построил две колиби и наблюдателен пункт, опитомил кози и котки и организирал цяло домакинство.
Като син на обущар, той много бързо се научил да шие хубави дрехи от кози кожи и дори започнал да прави кожени обувки. Той също така се отнасял внимателно към психическото си състояние, като внимавал да не забрави как се говори. За това той редовно четял книги. И го правил на глас, за да не забрави как звучи човешката реч. Едва ли се страхувал особено от самотата.
Той се страхувал най-много от испанските кораби, които по това време били враждебно настроени към Англия. Но именно те най-често се приближаваха до острова. Робинзон не можел да разчита на приятелско отношение и предпочита да бяга в джунглата.
Ако видите това опасно създание на плажа, стойте далеч от него
Четири години по-късно британски кораб най-накрая се приближил до острова, на който две години по-късно Александър Селкрайг се завърнал в родината си, където, говорейки за живота си на острова, веднага се превърнал в знаменитост.
Нещо обаче се било променило в него. Обичайната градска среда вече не можела да го задоволи и вниманието към неговата персона изглежда не било нещо изключително важно. Затова той отново поел в морето, като вече станал лейтенант в кралския флот.
10 години след завръщането си в родината си, Александър Селкрайг, който по-късно става Робинзон Крузо, умира на борда на един от английските кораби, вероятно от треска. Погребали са го на брега на Западна Африка, край който са плавали, а 245 години след смъртта му, остров Мас-а-Тиера, на който Александър е прекарал 4 години, е преименуван на остров Робинзон Крузо.
В заключение заслужава да се отбележи една подробност. След отшелничеството Александър, макар да станал обект на голямо внимание, никога не бил видян повече в избухливо настроение и лош характер. Ето какво означава самотата и дългосрочното заместване на рома с козе мляко!
