Всеки ученик знае, че най-високата точка на планетата е връх Еверест, а най-ниската е Марианската падина. Но ако Еверест е проучен достатъчно добре (над 9 000 души са посетили върха), то това не може да се каже за Марианския проход: само трима души са видели най-дълбокото място на планетата.
Марианската падина (или по-точно Марианската депресия) се намира в Тихия океан на изток от Филипините. Най-дълбоката точка на този изкоп се нарича Бездната на Челинджър - и това е най-дълбокото място на Земята.
Не правете тези неща в Дания, за да не ядосате местните
Многократно са се опитвали да измерват дълбочината на пропастта, започвайки през 1875 година. Съвременните ултразвукови ехолоти имат добра точност, но проблемът е, че скоростта на звука във водата зависи от физическите свойства на самата вода. И на такива дълбочини водата многократно променя параметрите си: налягането се повишава, температурата пада. След като през 2011 г. бяха взети водни проби на няколко океански нива, дълбочината беше измерена с грешка от няколко десетки метра; беше 10994 метра.
Основният проблем при гмуркането до такава дълбочина е чудовищното налягане на водата. На дъното на Бездната на Челинджър е над хиляда атмосфери. Не всеки батискаф ще може да издържи на такива условия.
Първото историческо гмуркане се състояло през 1960 година. Дълбоководният батискаф "Триест", проектиран от швейцарския учен Огюст Пикар, бил закупен от САЩ и значително модифициран за гмуркане до свръх-големи дълбочини. В експедицията до морското дъно участвали Жак Пикар - синът на дизайнера - и лейтенант от американския флот Дон Уолш.
Гмуркането продължило почти пет часа. След като докоснал дъното, екипажът извършил различни измервания. Температурата навън била 3.3 градуса по Целзий, а вътре в гондолата - 4.5. Огромното налягане притискало гондолата на всеки 3 милиметра, което било в рамките на допустимите параметри. През изключително дебелото стъкло на илюминатора екипажът видял нещо, което приличало на скарида. Двадесет минути по-късно Триест започнал да изплува.
Не е за вярване, но: Това е най-опасният град в света!
Следващото гмуркане е извършено цели 52 години по-късно - през 2012 година. Инициатор на този проект беше световноизвестният канадски режисьор Джеймс Камерън, който през целия си живот обича океанологията. Построен в Австралия, Deepsea Challenger е проектиран само за един човек. Стоманените стени на тежкотоварната гондола бяха с дебелина 64 мм; самият апарат беше потопен в изправено положение. Батискафът беше оборудван с модерни видеокамери с висока разделителна способност - след гмуркането Камерън монтира документален филм за събитието.
Камерън стана третият човек в историята, който стигна до дъното на Марианската падина и първият, който го направи сам.
Гмуркането се проведе на 25 март 2012 г. Времето за гмуркане беше два часа, а Камерън прекара почти шест часа на дъното. Той взел проби от вода и почва, в резултат на което учените открили няколко десетки нови вида микроорганизми. Самият Джеймс Камерън видя на дъното само един подобен на скарида организъм. Най-вероятно това бил амфипод - малък ракообразен с размер няколко сантиметра.
На дъното на Бездната на Челинджър няма флора: светлината не може да проникне на дълбочина повече от километър и следователно фотосинтезата не е достъпна за растенията. Нито едно гръбначно не може да живее на такава дълбочина, тъй като никоя кост не може да издържи на такъв огромен натиск.
Като цяло дъното на най-дълбокото място на планетата все още е много слабо изследвано и при изучаването му възникват повече въпроси, отколкото отговори. Най-вероятно там няма големи форми на живот; дълбоководният гигантизъм не се простира до толкова големи дълбочини. На дъното на Марианската падина царува вечен студ, пълен мрак и чудовищен натиск...
