Цели 28 процента от германците не могат да си позволят едноседмична почивка, а 42 процента от хърватите дори няма да видят морето. Дори не всички чехи могат да си позволят да отидат на море - 18 процента от тях нямат пари да отидат някъде за 7 дни.
Това са данните от проучването, публикувано от "Евростат" за тази година, според текста на хърватския "Дневник".
„Туристическите работници се оплакват от т.нар "патладжан-туристи", защото харчат малко, а ние с удоволствие бихме искали да си купят този патладжан от нас, на 3 пъти по-висока цена - в ресторант. Защото си „патладжан-турист“, ако не харчиш за нищо друго освен за квартира“, посочва авторът на текста Барбара Слейд Ягодич.
Кои са 10-те най-скъпи ресторанта в света
„Тъй като през последното десетилетие нашите съседи от Босна и Херцеговина, които изместиха чехите, бяха трън в очите на много заведения за обществено хранене и поради това, като далматинец, ми става лошо, когато чета подобни изявления, искам да предложа: без кетъринг за т.нар „патладжан-туристи“: Браво, че успяхте да дойдете въпреки липсата на пари!“, написа авторът и добави:
„Честито, че си спестил да пътуваш с пълен багажник и си се настанил някъде при нашите, които от година на година ти взимат все по-скъпо за един и същи апартамент с едни и същи данъци. Сега ще скочат и ще викат: „Е, токът е скъп!“. Вярно, но не със 150 процента, с колкото се вдигнаха цените през последните няколко години. Сега се хвалят, че имат начин да изключат климатика ви, докато не сте в апартамента, защото защо ще бъдете посрещнати от охладено пространство? Когато дойдете да се къпете, къпете се в пот.
И знаете ли кое е най-смешното? Същите хора, които тази зима ви се подиграват, че карате ски през границата, ще носят сарми и боб в багажника, за да спестят пари.
Нашите взимат храна на ски, но са късметлии, защото не се вижда, че си "патладжан-турист" в затворен апартамент. Тези на плажа веднага се разкриват. Особено дразнят собствениците на заведения за бързо хранене и плажни барове. Наглите сами си носят водата на плажа и дори сок в преносим хладилник и така избягват да плащат на концесионера 20 евро. На всеки по-голям плаж има поне 10-20 от тези "патладжан-туристи", но всичките тези 200 души трябва да са носили със себе си бутилка вода и малко кексчета. Трябва да се забрани! Имаме нужда от "качествени" гости, които ще платят 5 евро за половин литър вода, въпреки че чешмяната е добра, и ще ядат патагонски калмари за 25 евро. И се срамувам от името на тези, които обиждат гостите”, казва Барбара.
Срамно е да се нарече някого "патладжан-турист", се казва в текста, защото туристът е дошъл в Хърватия с каквото може.
„Той определено не спи на плажа и вероятно трябва да купи сладолед за децата, който не може да се опакова в торби. „Патладжан-туристите“ ни спасиха сезоните, когато не бяхме популярна дестинация. В края на краищата всички сме израснали, хапвайки на плажа. Тогава всеки можеше да си позволи седмица на море. Доматите се носеха от Загреб на морето, но ние само гледахме накриво чехите, защото очаквахме да не се държат като нас."
Днес, посочва авторът, успех е да стигнеш до морето и да си платиш квартира, почти половината от населението в Хърватия не може да направи това. "Издигнете паметник на всеки, който дойде при вас." И никога повече не казвайте на никого, че харчи твърде малко. Защото за някои е прекалено“, завършва Барбара.
