На автономния танзанийски остров Занзибар уникалното съчетание от слънчеви плажове край приказни коралови лагуни и романтичните средновековни улички между дворци, сякаш излезли от "Хиляда и една нощ", са напълно достатъчни за пътешественика.
Тук има за всекиго по нещо: каменни цитадели от времето на султаната, тропически колиби със сламени покриви, романтични ориенталски дворци и облицовани с дървени дантели наколни жилища. Разходката по тесните улички е особено прелестна привечер.Тук е родният дом на световно известният певец Фреди Меркюри особенно почитан тук.
Тази кратка анотация на екзотичния остров близо до Екватора в Южното полукълбо, където сега започва лятото, е към една от зачестилите оферти за плаж и почивка навръх Нова година. По това време на годината в Занзибар дневните температури са 28-32 градуса, нощем е с 3-4 градуса по хладно. Преди пладне не са изключени кратковременни валежи. Време тъкмо за плаж по Коледа и за ЧНГ. Офертите за 7 нощувки на ол инклузив в 4 или 5-звездни хотели с полет в двете посоки движат около 3500 лева.
Към Занзибар тези дни са пътували и кореспондентките на БНР в Светите земи Феня и Искра Декало, информира предаването „Покана за пътуване“. Ето какво споделят те:
„Необичаен и доста силен шум ни разбужда призори в първата ни нощ в Занзибар. Спазили сме всички съвети от интернет сайтовете. Нацапани обилно с масло срещу комари, спуснахме на тъмно мрежите, закрепени на балдахините над леглата да не би кръвожадните инсекти да ни заразят с малария. Вентилаторът на тавана работи денонощно. За по-сигурно сме се завили презглава с тънките като марля, но колосани, чаршафи.
Продължават да ни дерат за Нова година – три нощувки удариха 2 бона
И изведнъж чуваме шум по пода току под нас. Предвидливо си носим фенерче и започваме внимателно да изследваме плочките (без да напускаме своя обезопасен с мрежи рай). Осветяваме огромен (поне така ни се стори тогава) омар. Определяме с ези-тура коя от двете ни да се измъкне изпод мрежите на кревата си и да отвори балконската врата, та неканеният звяр да отпраши към морето. То е точно под вилата, в която имаме чест да сме настанени. Омарът има късмет, че ни споходи първата ни нощ в Занзибар. Ако бе през следващите – вместо към морето щеше да се запъти към… тенджерата.
Смесица от екзотика и носталгия ни преследват през осемте дни на белия (покрит с фин пясък от корали) остров в Индийския океан.
На брега е „царството на черния пазар“. Обграждат ни местни жители. Предлагат ни смяна на валута, да ни заведат на пазар, да ни станат гидове, изцяло да ни уредят екскурзии, а също така лечебни процедури: масаж, разваляне на магии и др. И всичко това поне пет пъти по-евтино от цените в нашия комплекс.
Поръчваме пътуване до главния град Стоун Таун. Уточняваме, че трябва да ни покажат забележителности като родната къща на Фреди Меркюри, която се оказва най-обикновена, понамирисваща, жилищна кооперация, църквата и джамията, смесения музей в султанския палат и уличката на занаятите и на художниците.
Прибавят към списъка шестзвездния хотел и пътуването с лодка до най-близкия остров. Именно от него започна нашето пътешествие в страната на робите – названието Занзибар идва от занзи – „роб“ на суахили и Ибар – „земя“. На късчето земя, където сега се намира резерват на гигантски костенурки, донесени от Сейшелските острови, всъщност е била първата спирка на живата стока към Пакистан, Оман и Индия. Майките умишлено осакатявали децата си, за да не ги отвлекат търговците на роби, които нахлували в занзибарските села.
Днес гмуркачите с резени диня в ръце привличат облаци риби с различен цвят и ширина на райетата си. През слънчевите дни островът е пристан за рибарите. За дребни пари може да се купи цяла тава с морски дарове. Риболовците отделят рибата за пазара, а огромни омари, калмари, скариди и всякакви други деликатеси тук минават за „боклуци“ останали в мрежите. Те са за туристите…
Гората на червенокожите маймуни е следващата атракция. Цели маймунски фамилии скачат и се премятат на лианите над главите на посетителите, а по-смелите направо се самообслужват от раниците. Предупреждават ни да си пазим телефоните и да не гледаме в очите животните, че ставали агресивни.
На този остров направихме пълна ревизия в представите ни за подправките. Туристите посещават ботаническа градина, а не плантация, но ароматът е неземен. Заемат се с „ограмотяването“ ни: карамфилът не е цвете, а дърво; ванилията е орхидея като лиана, достигаща до 10 метра. Плод, приличащ на авокадо, крие скъпа костилка – мускатово орехче. Канелата е кора от дърво, черният пипер прилича на трънкосливка, джинджифилът е корен. Листата от евкалипт са не само подправка, но и аромат в парфюмерията. И накрая уханията на лимони в сапуните, например, не се правят от истинските цитруси, а от … лимонова трева.
Да си намерят работа в туризма е истински късмет за местните хора. Подборът е сериозен, а вероятно има и корупция. Сервитьорките и камериерките са избрани сякаш за ансамбъл по художествена гимнастика.
Следват пътувания до най-дългия плаж, където Номи Кембъл е правила фотосесия, плаваме край острова на Бил Гейтс. Там не е разрешено да се слиза на брега, но наоколо се въдят морски звезди, а коралови рифове пазят от акули.
Разхождаме се по оголеното от отлива морско дъно… с часовник в ръка. Следим кога да се върнем, защото приливът поглъща наново всичко. Достигаме до „ферма за водорасли и морски треви“. При отлива мъже забиват колове в океанското дъно. На следващия ден около тях са се обвили водорасли. Жените ги събират и влачат до простори за сушене. На ръка увиват въжета от водорасли. Повечето от „добива“ е за износ. Някъде от морската трева добиват лекове. Чувстваме се сякаш сме част от графична картина: черни силуети на фона на белия пясък. Постепенно заприличва на акварел, заради настъпващите вълни с неестествено светло син цвят.
