Ако имате късмета и можете да си позволите да мислите глобално, когато планирате зимната си ваканция, вероятно ще се спрете на реномираните курорти в Скалистите планини, Швейцарските Алпи или Канада. Наистина, те са инвестирали много пари, за да бъде комфортно на посетителите в дизайнерската им ски екипировка докато седят в зимните хотели, пият питиета на бара и разпускат след цял ден каране на ски.
Истински почитатели на зимните спортове, обаче, се интересуват много повече от планината, отколкото от хотела. Затова е важно да се спомене, че тези известни курорти в повечето случаи имат по-добър сняг, по-бързи лифтове и по-големи терени.
Пекин се превръща в зимна приказка и показа къде скиорите ще сбъдват мечтите си
Но... те нямат нещо, което всеки от следващите курорти, които ще ви покажем има – свои особени, неповторими качества, собствен характер, за които ще можете да разказвате удивителни истории дълго след като си тръгнете от планината.
Лесото
Ски курорт в Африка звучи толкова логично, колкото и сафари в Дания, но това не спряло компанията „Афри-Спортс“ да построи такъв. Високо в планините на Лесото – малката държава, обградена от всички страни от Южноафриканската република, се намира най-особеният ски курорт в света. Той работи от юни до август, понякога и през септември, ако времето го позволява.
Въпреки че планината е достатъчно висока, за да има сняг, курортът разчита до голяма степен на натрупания вече сняг, с който привлича около 3000 туристи на година, предимно от ЮАР.
На ски в Шотландия? Ето какво да очаквате там
Лифтовете са само въжени линии и повечето писти се считат като подходящи за начинаещи, но пък колко пъти ще имате възможността да отпишете цял континент от списъка си с места за каране на ски по света?
Планината Търнър, Монтана, САЩ
Всеизвестен факт е, че карането на ски е добро за душата, но в планината Търнър ще се отрази добре и на бюджета и на разположението на духа. Разположен в гард Либи, щата Монтана, Търнър не е нищо повече от градски баир за каране на ски, обслужван от доброволци от града, а курортът е построен със средства от местния фонд за икономическо развитие.
Търнър показва нагледно как би изглеждал ски курорт, ако се управлява от скиори, а не от жадни за печалба корпорации. За начало, работи само през уикендите, тъй като тогава доброволците са свободни. Ако това не ви устройства и парите не са ви проблем, можете да си резервирате цялата планина за вас и вашите приятели за пълен делничен ден.
Това, обаче, не е място за аматьори. Повечето от пистите са за скиори на много високо ниво, промушват се между дърветата и минават през доста тежки терени. 70% от тях са с категория „черен диамант“.
Улф Крийк, Колорадо, САЩ
Курортът „Улф Крийк“ в Колорадо има най-голямо основание да претендира за слава, тъй като има средно повече количество сняг от който и да е друг курорт в щата, както и от повечето в Съединените щати. По около 12 метра сняг падат по склоновете му всяка година, карайки курортите в близките планини да се съсипват от завист.
Освен това разположеният в планините Сам Хуан, Улф Крийк не се намира близо до друг курорт, голям метрополис или... каквото и да било друго. Най-близкото летище е на 120 км. Той е доста непретенциозен, а Гугъл Мапс дори не може да реши дали се намира в щата Ню Мексико или в Колорадо.
Там не само, че има огромно количество сняг, но ги няма тълпите от туристи, чакащи реда си за спускане. Това ви позволява да насладите на ваканцията си толкова дълго, колкото можете да понесете прекия досег с природата. А с такъв сняг, това ще бъде много, много време.
Ледникът Чакалтая
Намиращ се на 5400 м надморска височина, ледникът Чакалтая е почти толкова високо, колкото и базовият лагер на Еверест. Това е най-високото ски съоръжение в света, което се обслужва от лифт. Ако не сте свикнали с нивото, липсата на кислород може да ви накара да се почувствате като най-дрогирания скиор на света. Или поне до преди няколко години, за съжаление.
Чакалтая е единствената ски зона в Боливия, най-близката до екватора от която и да е друга в света и най-зле засегната от глобалното затопляне. За 20 години около 80% от масата на ледника се стопи. През 2009 година ледникът, който е бил на повече от 18 000 години, се стопи напълно и с карането на ски се приключи окончателно. От курорта е останал само един заслон, който буквално виси от ръба на планината, напомняйки за изгубения ледник и неговите гости.
Улеят на Колежа Мидълбъри, Върмонт, САЩ
Студентите от Колежа Мидълбъри са умни. Не само защото там е трудно да се влезе и защото трябва да си посветен на науката и т.н. клишета. През 1934 година отборът по ски проправя за първи път пътя на снежния улей и оттогава студентите имат достъп до 300-метров наклон в задния си двор – курорт, който е сред най-търсените в Нова Англия, САЩ.
За 600 места в колежа всяка година се подават около 8000 молби. Тези, които не успеят да влязат, имат шанс с държавния колеж „Линдън“, който се намира в непосредствена близост на същия главен път. Ски склоновете там не са толкова добри, но все пак стават за каране.
Колежът е известен със своята добра програма по метеорология. Вероятно естествен резултат от необходимостта да се предскаже дали времето ще бъде добро за кране на ски в Мидълбъри.
