В декоративна дървена постройка в град Стари Смоковец в полите на планините Високи Татри в Словакия са наредени дървени рамки. Те приличат малко на шейни, но имат презрамки, а някои от тях са толкова високи, че стигат до тавана. На някои от рамките има закачени раници.

Това са носилките, с които носачите от Татрите, известни сред местните хора като „хорски шерпа“ (планински шерпи) или „хорски носи“ (планински носачи), използват, за да пренасят тежки товари нагоре в планината до хижи и заслони, които предлагат храна и напитки, а понякога и нощувки за планинарите.

Как живеят в най-високия планински град на планетата: 5 километра над морското равнище

Въпреки че хората тук наричат носачите шерпи, те не са свързани с етническата група шерпи с тибетски произход в Хималаите и Непал.

Рамките са изложени в Музея на шерпите, но подобни на тях все още се използват за пренасяне на провизии по стръмните планински пътеки, съобщава Би Би Си.

Планините Високи Татри минават покрай границата на Словакия и Полша. През лятото посетителите се наслаждават на красивите гори, блестящи езера и диви долини докато изследват стотиците километри планински маршрути между хижите.

През зимата скалистите хребети и остри планински върхове, които се издигат до 2500 м, придобиват мистериозна атмосфера, когато се покриват със сняг и лед и контрастират със зеленината на дърветата отдолу.

Последните шерпи в Европа катерят назъбени и опасни пътеки по тези върхове до хижи на височина до 2250 м, носейки ски и котки в снега и леда и използвайки вериги на някои места, за да изтеглят себе си и тежкия си товар по вертикалните склонове.

На гърба си носят специалната носилка, която е здраво завързана с ремъци и която сама може да тежи до 8 кг. По този начин те пренасят храна, напитки, дърва за огрев и други материали, от които хижите имат нужда – като гориво, газови бутилки и спално бельо. Товарите често тежат над 100 кг общо, а шерпите работят при всякакво време – от лятна жега до снежна буря, когато температурите могат да паднат до минус 20 градуса, а планината се покрива със сняг и лед.

 

Един от най-старите шерпи е 75-годишният Петер Петрас, който все още носи тежки товари до планинска хижа няколко пъти седмично. А той дори не е най-възрастният носач – възрастта варира от 17 до 79 години.

„Да си носач не е професия, това е начин на живот. За един истински носач парите са на второ място. Първото нещо е да е в планината“, казва Петер.

 

Всяка хижа има хижар и до 8 шерпи, които се редуват да работят и да остават в хижата. Задачите варират от чистене и поддържане на хижата до приготвяне на храна, организиране на горивото и отоплението или чистене на сняг навън. Понякога носачът помага на туристите с насоки по маршрута.

През лятото в планините може да има до 60 шерпи, които работят. През зимата са наполовина. Някои са на пълно работно време, други са студенти или имат и други занимания.

 

Петрас е доктор по философия на Университета в Братислава, но любовта му към Татрите го връща обратно в планината. Сутрин работи като учител, а следобед като носач. Когато се пенсионира, той продължава да е шерп. Той възстановява и в момента ръководи хижа „Райнерова“ – най-старата в планината, построена през 1863 г. като заслон за туристи при лошо време.

Когато туризмът стартира в Татрите в средата на 19-и век, хората плащали на носачите да носят храна и напитки за групата. Когато се развили планинските маршрути, носачите носели строителни материали, а след това храна, напитки и гориво за гостите.

Така било и на други места в Европа, като Алпите, но когато били построени лифтовете, а след това и пътищата, носачите не били вече нужни и професията изчезнала.

В Татрите този прогрес бил сведен до минимум, защото това е район със защитена природа и биосферен резерват. Затова носачите все още трябва да носят запаси, дори и когато времето е лошо.

„Шерпът знае, че хижата разчита на него, затова той трябва да занесе товара при всички случаи. Това е много опасна работа“, казва Петрас. Преди 20 години двама шерпи били убити от лавина.

В книгата си той разказва какви умения се изискват. Носачите трябва да имат добра физическа подготовка, съсредоточена предимно върху издръжливостта, волята, гъвкавостта, баланса, опита в планината, способност за реалистична оценка на силите и възможностите, отдаденост, скромност и вяра.

Петрас си спомня за най-лошото си преживяване една зима, когато се намокрил в планината и започнало да вали сняг. Когато стигнал до хижата бил замръзнал. „Не става дума за температурата, а по-скоро за бързата промяна във времето“, казва той. Когато стигнал до хижата, изтичал в кухнята и излял горещ чай на главата и ръцете си, за да се размрази.

По думите на Петрас, най-силният работещ в момента шерп е 69-годишният Виктор Беранек, който носи товари до най-високата хижа в Татрите – на 2250 метра височина.

Домът на най-лошото време в света – по студено е само на Южния полюс

Най-старият – Лако Чудик, на 79 години, все още носи веднъж-два пъти седмично. Не за пари, а за удоволствие. На сегашните носачи им е известно да е имало само една жена шерп. Тя починала на 92 години през 2017 г.

Много носачи казват, че най-важното нещо за тях е чувството за свобода и това било особено вярно в комунистическия период, когато животът навсякъде другаде бил с ограничения.

Петрас се радва много, че Татрите не гъмжат от туристи. Те са национален парк и биосферен резерват на ЮНЕСКО.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!