Може би най-известният такъв случай е гибелта на групата Дятлов, за която са заснети и написани много материали. Но тази трагедия не е единствената...
Някой вярва в мистичния фон на тези събития, някой намира разумно и логично обяснение за всяко от тях, но по един или друг начин това са трагедии, отнели живота на хората. Хора, които просто са искаха да разгледат ъглите на нашата родина, пишат руски издания.
Трагедия на Колския полуостров (Чивруайската трагедия)
През 1973 г., в края на януари, 10 скиори-туристи са били убити на Колския полуостров на Ловозерските острови. Официалната версия е следната: замръзнали. Но обстоятелствата около смъртта им все още пораждат много въпроси. Странно е например защо групата, след труден ден на поход, решила да се изкачи на прохода в тъмното. Температурата била ниска, вятърът бил силен и духал в гърба на скиорите.
Това са най-вълнуващите изчезнали древни градове
След това те се разделили на две групи: някои от хората оставили екипировката си и отишли за помощ, или може би просто да видят какво ги очаква напред, но останалите не могли да вдигнат палатка и да разпънат лагер. И те умрели. Но тези, които са продължили похода, също не са оцелели. Извършено е разследване за смъртта на групата туристи. Официалното заключение беше следното: смърт от хипотермия. Но подробностите за разследването не се срещат никъде, нито в архивите. Сякаш били или скрити, или унищожени.
Групата на Дятлов
Най-известната загинала туристическа група. След като не се върнали в уговорения срок, не започнали да ги търсят веднага, предполагайки, че са били забавени от метеорологичните условия или някаква друга непреодолима сила. Чакали да се върнат и да обяснят всичко. Но след започването на издирването не останала надежда: екипите за издирване започнали да откриват телата на мъртвите.
Ужасна история, която все още поражда много въпроси и предположения. Нарезите, намерени на палатката, предизвикали мисли за убийство, въпреки че по телата на жертвите нямало следи от насилие. Е, местните жители, склонни към суеверие, малко по-късно започнали да говорят за огнени топки близо до мястото на трагедията. По един или друг начин все още има въпроси.
Групата на Коровина
1993 година. Седем деца под ръководството на майстора на спорта Людмила Коровина тръгнали през прохода Хамар-Дабан в Бурятия. Групата закъсняла на паркинга поради рязко влошеното време. Силен вятър, съчетан с непрекъснат сняг и дъжд, блокирали по-нататъшното движение. Но когато туристите решили да отидат по-далеч, един от участниците започнал да кърви от ушите си. Лидерката на групата казала на останалите да слязат по-надолу, докато самата тя се опитала да му помогне.
Влюбена двойка обикаля гола света, занимавайки се с йога на най-непредсказуемите места
Но в групата започнала истинска паника, някой плачел, друг си блъскал главата в камъните, а единствената оцеляла Валентина Уточенко така и не успяла да обясни ясно какво точно се е случило с групата.
Валентина слязла по склона, сгушила се под камък и прекарала нощта там. На сутринта, връщайки се на мястото на трагедията, тя заварила само Людмила Коровина жива, която единственото, което успяла да направи преди смъртта си, била да насочи Уточенко към посоката накъде да отиде. Валентина стигнала до реката и там срещнала други туристи, те й помогнали.
Вероятното предположение е, че групата е починала от хипотермия, тъй като членовете на групата са били открити практически без дрехи, обувки и спални чували. Това е напълно парадоксално явление.
Докато се охлажда, тялото включва защитна функция - вазоконстрикция, в резултат на което се получава неволно стесняване на кръвоносните съдове на външните слоеве на кожата, което намалява топлинните загуби. За компресирането на тези мускулни клетки обаче е необходима консумация на енергия и глюкоза, така че с допълнително охлаждане мускулите, свиващи съдовете, се отпускат в определен момент.
Това кара топлата кръв, която захранва вътрешните органи, да се втурне към периферните тъкани и човекът усеща „гореща светкавица“ - мощен прилив на топлина. И човекът започва конвулсивно да разкъсва дрехите си, а в някои случаи от последния етап на хипотермия, когато мозъчните клетки вече работят автономно, започва етапът на „терминално копаене“ (като топлокръвни животни се забиват в земята или сняг преди хибернация).
Групата на Клочков
Били изминали тринадесет години от смъртта на групата на Дятлов и през юли 1972 г. шест алпинисти, водени от Пьотр Клочков, изчезнали в Памир. За последно са видени в село Мук, след което следите им са водили до прохода, но зад него не са открити следи.
Спасителите намерили само резервна раница с храна недалеч от селото и карта на прохода.
Има предположения, че в близост до прохода Хадирша е станало свличане и цялата група се е озовала в бездната. Просто е нереалистично да се извършва проучване под огромните снежни маси и следователно не е известно къде са останките от телата на шестимата завоеватели на хребетите на Памир.
