logo

Пътуване до „родината на ските“ – там, където най-малко сте очаквали

Пътуване до „родината на ските“ – там, където най-малко сте очаквали

Има един начин за каране на ски, който със сигурност не е проста работа. Норвежкият режисьор Йохан Вилдхаген предприе пътуване до отдалечен автономен район на Северен Китай с екип от учени и професионални скиори, за да изследват мястото, за което се твърди, че е родината на ските, съобщава „Дейли Мейл“.

В планините на Алтай местните хора му показали как карат със самоделните си ски, направени от дъски от борови дървета, и си помагат в балансирането с големи пръчки, вместо с високотехнологични щеки. Няма специални обувки, носят се обикновени обувки, завързани за ските с кожени връзки. Освен това ските имат дълъги конски косми, прикрепени към долната част, които да създадат точно толкова триене, колкото трябва, за да се плъзгат лесно по снега.

На ски в Хърватия - по-евтино, по-близо и много приятно

След като наблюдавали този начин на каране на ски, за който се твърди, че е на 10 000 години, норвежките скиори го пробвали, но не успели да се справят с примитивната екипоровка.

В един момент от филма на Вилдхаген група местни хора – казахи, монголци и тувинци, заедно с норвежките скиори, участват в годишното ски състезание в малкото изолирано селце Ком. Докато азиатците изглеждат много компетентни на дървените ски, норвежците се мъчат да не изостават.

Лин Сесили Мелум – една от най-добрите скиорки на Норвегия, се смее, след като се е изпързаляла и паднала на снега. „Толкова е трудно“, казва тя.

Режисьорът споделя, че трябвало да шофира няколко дни, за да стигне до отдалечените общности на Ком и Акром. Той обяснява, че тези места са изолирани от останалата част на света, тъй като пътищата били достъпни само четири седмици в годината зааради дълбокия сняг. Заради тежките условия ските са се превърнали в неразделна част от живота.

През 2005 година са открити пещерни рисунки от Каменната епоха, изобразяващи ловци на ски. Те са намерени в Синдзян-уйгурски автономен регион в северозападната част на Китай. Китайските археолози посочват, че рисунките датират от преди повече от 10 000 години, което ги превръща в най-старото доказателство за каране на ски. Други документирани свидетелства за произхода на ските са намерени на територията на днешни Норвегия, Швеция и Русия.

Дървени ски, датиращи от 6300 до 5000 г. пр. Хр. са намерени на около 1200 км северно от Москва в езерото Синдор, а друга, извадена от земята в Швеция, е датирана от 3300 г. пр. Хр. Като спорт и развлечение те стават популярни чак в средата на 18-и век.

Синдзян-уйгурският автономен регион или само Синдзян e автономен регион в западната част на Китай, в историческата област Източен Туркестан (Уйгуристан). Административен център и най-голям град в региона е град Урумчи.

Синдзян означава Нова Земя, име дадено по време на Манджурската – Цинска династия в Китай. Със своите 1 660 000 кв. км, Синдзян е най-големият автономен район и също така най-голямата провинция в Китай.

Тъй като Синдзян се намира в централна Азия, климатът тук е ясно изразено континентален. Температурните разлики през деня и нощта са големи. Слънцето грее дълго, валежите са само в минимални количества, изпаренията са значими. Средната годишна температура в Северен Синдзян е от -4 °C до 8 °C, в южен от 7 °C до 14 °C.

Как се спира безпроблемно на заледен път

Най-доброто време за посещение на провинцията е през есента, когато дните са дълги, небето е чисто и температурите са по-поносими отколкото през лятото. Друга причина за посещение по това време е наличието на току-що узрелите висококачествени пъпеши, дини, грозде и други плодове и зеленчуци, специалитети на местното производство.

Синдзян е известен със своето етническо многообразие. От 47-те етнически малцинства в Синдзян най-голямото представляват уйгурите, като до 1953 г. са били до 75% от населението. След откриването на ЖП линията Ланджоу – Урумчи процентът пада драстично вследствие масово изселване и достига до 45%. Броят на ханските китайци се увеличава и днес те се нареждат на второ място по брой. Уйгурите заедно с казахите, узбеките и киргизите принадлежат към алтайските тюркски народи. Други населяващи Синдзян етноси са таджики, монголци, татари, мюсюлманите, които говорят хански китайски – хуейци, руснаци, манджури, дунгари, даури и др.

За да способстват по-доброто комуникиране между различните етноси в Китай, след 1949 редица езиковеди и специалисти са заети със задачата да измислят универсални азбуки (13 на брой) и езикови системи на базата на латинската азбука. Целта е както по-добрата комуникация, така и районите, в които не доминират ханските китайци да търпят икономическо и културно развитие. Така за уйгурския език е въведена латиница, която обаче от повече от 20 г. не се използва. Преди ислямизирането си уйгурите имали своя собствена писменост, пишели отгоре – надолу и отляво – надясно. Днес те използват арабска азбука, но с различни от арабските думи. Регионалните диалекти са много различни.

Обявиха СПА дестинациите, които се пукаха по шевовете в последната година

Макар че Синдзян се модернизира непрекъснато, уйгурите са запазили уникалния си бит пазят традициите си. Къщите им например са много практични – построени от сушени на слънце тухли от песъчлива глина, които през зимата задържат топлината вътре, а през горещите летни дни предпазват от жегата. Традиционният за уйгурите кръгъл хляб се нарича „Нан“ и се пече на камък. Известни още са обработката на нефрит и злато, също и традиционната изработка на килими.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай