Изоставеният град все още е дом на най-северния бюст на Ленин в света, който от време на време е посещаван от полярни мечки и туристи, които искат да видят със собствените си очи как изглежда селището, получило името си от планините във формата на пирамида.
Всеки, който посети съветския град Пирамида, ще си помисли, че жителите на този необичаен рудник на остров Шпицберген са се втурнали да напуснат домовете си.
Библейско проклятие надвисна над остров Ибиса! Ужас и паника скова всички
Сушени растения на прозорците, ноти на пианото ... Сякаш чакат някой да ги прегледа, това са само част от гледките, които учудват посетителите.
Инструментите и оборудването, които миньорите използват ежедневно, все още стоят там, където са ги оставили за последно. Сцената, която поздравила първите посетители на града след 1998 г., ги накарала да мислят, че всички жители просто са спрели да работят под натиск, за да избягат от града.
До Пирамида, който все още стои, сякаш нищо не се е случило, между Норвегия и Северния полюс, можете да стигнете с кораб само когато водата и ледът позволяват това.
Изоставеният град представлява завръщане към времето, когато съветската култура и архитектура били в своя епогей. Големите сгради и статуи продължават да връщат духа на бившия Съветски съюз.
Три курорта, в които всичко е прекрасно. Ако раят съществува, значи се намира там
Историята на впечатляващия възход и мистериозния упадък на този град започва, когато там е открит минният залеж Свалбард.
През 1936 г. Съветският съюз придобива правото да използва рудниците в Пирамида и съседния Баренцбург, които се управлявали от държавната компания за производство на въглища Trust Arktikugol.
В началото този град бил успешно и уредено място за живеене, но след Втората световна война Съветският съюз започнал да строи нови сгради, включително болница, център за отдих, културен дворец с огромни мозайки...
Всички сгради са в типичния съветски стил, със заоблени ръбове, за да усетите суровия зимен вятър.
През 80-те години там са живели повече от 100 000 души. Жителите били разпръснати в различни части на града и дори имало легенда: в „Лондон“ живеели самотните мъже, а в „Париж“ неомъжените жени.
Мините на града никога не са били печеливши. Когато Съветският съюз се разпада, субсидиите стават много скромни, а стандартът - нисък.
Последният удар дошъл през 1996 г., когато настъпила трагедия. Самолет от Москва със 141 пътници на борда се разбил на плажа - всички загинали.
След инцидента много от семействата на загиналите завели дело срещу компанията, а моралът на град Пирамида достигнал дъното.
Аварията довела до голяма депресия и организацията скоро решила да затвори града.
Последните въглища са добивани през 1998 г., а около 300 работници, предимно мъже, започват да се изнасят с кораби и хеликоптери.
Жителите на Пирамида винаги са знаели, че няма да прекарат остатъка от живота си там, някои от тях имали двугодишен договор, а част от семействата им били в Русия.
През ноември, точно преди голямата зима, последните жители напуснали града. Нещата, които носели и създавали в продължение на 50 години, било невъзможно да ги вземат със себе си, така че някои от тях все още са там, и благодарение на студения климат те все още са запазени - посетителите все още отиват там днес, за да видят града, който е в капана на времето.
