Хисаря е едно от уникалните селища в България, известно със своите минерални извори и хилядолетна история. Днешното градче с население малко над 6000 души води началото си от дълбока древност – официално още между 6-ото и 5-ото хилядолетие преди Христа, а вероятно и по-рано.
Причината е очевидна – на сравнително малка площ тук бликат цели 22 минерални извора. Всички те са бистри, лечебни и утоляват жаждата, а с времето се превръщат в магнит за хората, търсещи здраве.
Неслучайно именно римляните избират да построят в района не само крепост, но и внушителни бани, чиито следи могат да се видят и до днес. През 293 г. след Христа император Диоклециан пристига тук, привлечен от силата на лечебните води, и селището получава неговото име – Диоклецианопол.
Имена и легенди през вековете
През вековете мястото е носело различни названия – Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица. Откъде идва сегашното име „Хисаря“ не е напълно ясно. Една легенда разказва, че Филип Македонски, който през 342 г. пр. Хр. завладява днешен Пловдив и му дава своето име, оставил след смъртта си син и дъщеря. Дъщерята носела името Хеса. Синът получил Пловдив, а тя – Хисаря.
За да разделят наследството поравно, двете деца решили да се срещнат по средата. Уговорили се да тръгнат едновременно, когато пропеят петлите – той от Пловдив, тя от Хисаря. Но Хеса напоила своя петел с вино и той пропял по-рано, събуждайки и всички останали петли в града.
Така тя потеглила по-рано и толкова изпреварила брат си, че срещата им станала почти до Пловдив. Измаменият брат я проклел – пожелал Пловдив да стане голям град, а Хисаря да западне. Тази клетва според местните е достигнала и до днес.
В самия град обаче казват, че няма една-единствена легенда за името. Често се посочва, че „хисар“ на арабски и турски означава „крепост“. Други пък вярват, че произходът е от „Caesarea“ – „царски град“, напомнящ за императорската му слава.
Императорска обич и чудодейни води
Друга легенда свързва Хисаря с римски император и неговата болна съпруга. Разказва се, че когато жената била на прага на смъртта, един стар тракиец поискал да я прегледа. Той повдигнал клепачите ѝ, притиснал с длан под жлъчката и жената избухнала в плач, но след това изпаднала в дълбок сън.
Тракиецът посъветвал императора да я заведе на изток – край реката Хеброс (днешна Марица). На един ден път на север от реката трябвало да потърсят топлите извори, където тя да се къпе и да пие от водата.
Императрицата оздравяла, а благодарният ѝ съпруг построил великолепен град, наречен Аугусте – богат, красив, изпълнен със всичко необходимо за разкошния живот на благородниците. Единственото, което римляните не постигнали, било да опазят мира с траките, въпреки клетвата, която императорът дал на знахаря.
Хисаря и римското наследство
Когато римляните пристигнали в района, заварили малко тракийско селище. Но именно лечебните извори определили трайния интерес на управниците и превърнали Хисаря в административен център. През III век градът бил обграден с крепостна стена, от която и до днес личат впечатляващи останки.
Запазен е латински тухлен надпис, свидетелстващ за изграждането на баня в чест на императорите Максимилиан Галерий и Лациний в края на III и началото на V век.
По време на готските нападения в края на III век градът бил разрушен и опожарен, но скоро след това възстановен от Диоклециан, който му дал своето име. В този период той станал третият по големина град в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).
Крепостните стени и символът „Камилите“
За защита от вражески нападения градът бил укрепен с масивна стена с форма на почти правилен четириъгълник и височина 12 метра. Днес запазените останки достигат около 7 метра, но впечатляват със своята монументалност.
Крепостта е сред най-добре съхранените в България и на Балканския полуостров. Особено прочути са западната и южната порта, като именно южната – наречена Камилите – се е превърнала в символ на Хисаря.
Хисаря днес – минерални бани, паркове и туристически забележителности
Днес Хисаря е популярна спа дестинация, известна със своите минерални бани и модерни хотели. Градът предлага и просторни паркове с минерални чешми, където всеки може да опита от лечебните води. Археологическият резерват пази внушителни римски руини, а историческите порти и крепостни стени създават атмосфера на древност.
Само на 4 км от града се намира светилището Таушаница, разположено на връх с височина 548 метра в Същинска Средна гора, откъдето се разкриват красиви панорами.
Хисаря е място, където се преплитат история и легенди, лечебна сила и туристически чар, превръщайки го в един от най-привлекателните балнео и културни центрове на България.
