Австралия е суха, гореща, невероятно безплодна и е най-негостоприемният от всички обитавани континенти.

И все пак под изсъхналата й земя се намира един от най-големите източници на подпочвени води в света - огромен подземен басейн, заключен под слоеве от непропускливи скали и глина, съдържащ поразителните 65 000 кубически километра прясна вода, достатъчна да запълни Големите езера на Северна Америка почти три пъти.

Дори най-голямото сладководно езеро - Байкал в Русия, е 2,7 пъти по-малко от Великия артезиански басейн, съобщава Amusing Planet.

 

Той се намира под части от Куинсленд, Нов Южен Уелс, Южна Австралия и Северната територия и покрива 1,7 милиона квадратни километра или над една пета от австралийския континент.

Омагьосващи СНИМКИ на красавици от цял свят, които ще ви оставят без дъх

Простира се на 2 400 км - от нос Йорк на север до Дъбо на юг. Най-широката му част е 1800 км от Дарлинг Даунс до Кубър Педи на запад.

Големият артезиански басейн се е образувал в продължение на милиони години, когато голяма част от днешна Австралия е била морското равнище. През този период отлагането на седименти образува редуващи се слоеве от пропусклив пясъчник и непропускливи скали.

(Снимка: user:kdliss - Self-photographed, CC BY-SA 3.0, Link" target="_blank">Уикипедия)

При оформянето на релефа на континента се създава бариера, която не позволява на дъждовната вода да достигне океана. Вместо това тя потъва в земята на стотици метри и с течение на времето се превръща в огромен подземен резервоар.

Водите от Големия артезиански басейн лесно излизат на повърхността, без да е необходимо изпомпване, тъй като се намират под налягане от скалите наоколо. Средната дълбочина на отворите в него е 500 метра, но някои от тях са пробити на дълбочина от 2000 метра.

Водата от по-дълбоки сондажи е почти с температурата на кипене заради голямата топлина и налягането на тази дълбочина. Това дава възможност за създаване на СПА центрове и санаториуми. До 2018 г. в Бърдсвил, Куинсленд, функционира и електроцентрала с геонтермална енергия.

Водата от басейна се появява на повърхността по естествен начин чрез пукнатини в скалите, изтича в извори, празни речни корита, потоци и реки. Това се случва най-вече в южната част на басейна, където водата е близо до повърхността.

Големият артезиански басейн е жизненоважен за голяма част от вътрешността на Австралия, откакто хората живеят на континента. Тя позволява на аборигените да обитават сухата и враждебна среда повече от 40 000 години. Те имат силни културни, социални и духовни връзки с изворите, представени в митовете и легендите им.

Европейските заселници откриват водите на този басейн през 1878 г., което позволява създаването на градове в земи, разположени на хиляди квадратни километри от реки, които иначе биха били невъзможни за живеене.

(Снимка: Уикипедия) 

Към момента има над 18 000 сондажа, които ежедневно доставят на повърхността 1,3 милиарда литра вода, въпреки че голяма част от нея се губи чрез изпаряване и просмукване.

Това е най-зловещото място в Австралия

Много от тях не са регулирани или са изоставени, което води до значителни загуби. Опазването и поддържането на Големия артезиански басейн е приоритет за австралийското правителство.

През последните сто години налягането на водата в басейна е спаднало с една четвърт, заради което няколко свободно течащи извора са пресъхнали. Това пък е довело до изчезването на няколко вида безгръбначни, които са разчитали на тези извори за оцеляване.

Големият артезиански басейн е най-големият ресурс на Австралия, а в бъдещето войните ще се водят за вода, а не за петрол или газ, прогнозират експертите.