Дълбоко под ледената шапка на Западна Антарктида учените са открили следи от древна среда, която поставя под съмнение досегашните представи за стабилността на един от най-важните ледени региони на планетата.
Резултатите идват след най-дълбокото досега сондиране в тази част на света и хвърлят нова светлина върху това как Антарктида е изглеждала преди милиони години.
Откритието не е просто научно любопитство. То има пряко значение за разбирането на климатичните промени и потенциалните рискове за глобалното морско равнище. Регионът, в който са извършени проучванията, съдържа достатъчно лед, за да повиши нивото на световния океан с четири до пет метра, ако се дестабилизира.
Най-дълбокото сондиране досега
Международен екип от 29 изследователи от университети по целия свят е пробил 523 метра лед и 228 метра древни скали и седименти в района на леденото възвишение Crary, разположено върху шелфовия ледник Рос. Проучването е част от проекта SWAIS2C, а първите резултати са публикувани онлайн в Нова Зеландия, съобщава АФП.
Екипът е ръководен от Earth Sciences New Zealand, Victoria University of Wellington и правителствената агенция Antarctica New Zealand.
Следи от напълно различен свят
Анализът на пробите показва, че регионът е преживял драматични промени през последните 23 милиона години. Част от седиментите са характерни за среди, формирани под масивна ледена покривка. Наред с тях обаче учените откриват и фрагменти от раковини и останки от морски организми, които не могат да съществуват без светлина.
„Това ни подсказва, че в миналото тук е имало среда, коренно различна от днешната“, обяснява Моли Патерсън от Университета на Бингамтън в САЩ. Според нея находките сочат период, в който ледената покривка е била силно редуцирана или напълно отсъстваща.
Антарктида като океанско пространство
Данните подкрепят хипотезата, че районът на Западна Антарктида някога е бил океан или покрит с плаващ шелфов лед, което би означавало отстъпление на ледника Рос и възможно срутване на ледената шапка в миналото. Подобен сценарий отдавна се обсъжда от учените, но досега липсваха директни доказателства.
Кога точно се е случило това остава неясно, но новите проби дават уникална възможност да бъдат възстановени условията на околната среда във времето и да се проследи как ледът е реагирал на по-високи глобални температури.
Защо това е тревожно днес?
„Сателитните наблюдения през последните десетилетия показват, че ледената шапка на Западна Антарктида губи маса с ускорени темпове“, посочват авторите на доклада. Въпреки това все още има несигурност колко точно затопляне е необходимо, за да се задейства бързо и необратимо топене.
Според Хю Хорган от Университета „Виктория“ в Уелингтън първоначалните данни показват, че пробите обхващат периоди, в които средните глобални температури са били значително по-високи от днешните – ценна отправна точка за прогнозиране на бъдещето.
Изводът
Миналото на Антарктида се оказва далеч по-динамично, отколкото се смяташе. А разкритата тайна отпреди 23 милиона години може да се окаже ключът към разбирането на това колко уязвима е ледената шапка днес – и какви последици би имало това за целия свят.
