Сезонът започна бавно. В периода януари-април и началото на юни беше отчетен спад от 4% в международния поток, което постави страната на последно място по ръст в ЕС. Тогава се появиха заглавия, че "курорти са готови, но туристи няма".
Загубени са сериозни позиции на традиционни пазари като Германия, Великобритания и Русия. Сезонът се спасява основно от българските и румънските туристи.
Информационната вълна за "липса на туристи" и потенциален провал на летния сезон в България се дължи на комбинация от слаб старт на лятото, статистически спад при чужденците и дългосрочни проблеми в бранша.
Отчита се сериозен отлив на чужденци
Данните на Евростат и НСИ отчетоха, че България е на едно от последните места по ръст на чужди туристи в ЕС в началото на годината. Спадът в ранните записвания от традиционни пазари като Германия и Великобритания беше осезаем.
Празни хотели през юни и началото на юли
Хотелиери по Южното Черноморие официално алармираха за труден старт и спад на заетостта с между 30% и 40% в началото на лятото. Появиха се десетки кадри с празни плажни чадъри и свободни легла.
Поредното видео, показващо, че на нашето море особено много туристи няма, е това на Цветан Радушев.
На кадрите се вижда, че присъствието на летовници на Централния плаж в Слънчев бряг е рехаво. Ето какво казва той в своя клип:
"Това видео е снимано в 5:22 следобед. Слънчев бряг, така изглежда. Искам да се загледате точно как изглежда. Споделяйте това видео, за да достигне до хората. Години наред идвам, такова нещо края на юли не е било. Споделяйте видеото, за да видят и другите хора колко хора има, защото не знаят. Това е централен плаж в Слънчев бряг, безплатна зона. Няма никой, един-два шезлонга са заети", споделя Радушев.
Защо туристите масово избират алтернативи?
Анализи посочват няколко системни причини за т.нар. "наказателна акция" на българския летовник спрямо родното море.
Ценови шок:
Поскъпването на почивките в България (в някои сегменти с до 70% на годишна база) отблъсна средния потребител.
Лошо обслужване и липса на кадри:
Хроничният дефицит на квалифициран персонал се отразява директно на качеството, което предлагат ресторантите и хотелите.
Бетонът срещу природата:
Масовото презастрояване унищожи уникалността на българските курорти, карайки хората да търсят по-спокойни и зелени дестинации в Гърция и Турция.
Имидж и логистика:
Лошата организация на чартърните полети и периодичните новини за замърсявания (като сигналите за мазут в началото на юли) допълнително отровиха имиджа на бранша.
Каква е ситуацията в момента?
Вътрешният пазар спасява сезона: Родните курорти успяха рязко да запълнят капацитета си след 15 юли. Спадът от 200 000 туристи е компенсиран главно благодарение на български и румънски летовници в пика на сезона.
Уикенд туризъм:
Наблюдава се тенденция, при която хотелите се пълнят на 100% в петък, събота и неделя, но през седмицата заетостта остава по-ниска (около 50–60%), което поддържа оплакванията на бизнеса, че "няма хора" през целия период.
