Мавритания, чиято територия е покрита на около 90% от пустинята Сахара, остава една от най-слабо посещаваните държави в света. Според BBC страната приема по-малко от 10 000 чуждестранни туристи годишно, въпреки че предлага уникални природни и исторически забележителности.
Авторът на публикацията отбелязва, че туристическата инфраструктура е слабо развита, а страната често се възприема като опасна дестинация. По думите му обаче реалното ниво на риск е по-ниско, отколкото в някои европейски държави.
От рибарските пристанища до сърцето на Сахара
Пътешествието продължава три седмици и преминава с обществен транспорт и автомобили с висока проходимост.
Маршрутът започва в пристанищния град Нуадибу – най-големия риболовен център на Мавритания. Благодарение на студеното Канарско течение крайбрежните води изобилстват от риба и октоподи, а в пристанището едновременно акостират хиляди традиционни дървени пироги. Според BBC тяхната концентрация е толкова голяма, че може да бъде забелязана дори от Космоса.
Следващата спирка е столицата Нуакшот, където живее приблизително една трета от близо петте милиона жители на страната. След седемчасово пътуване с автобус авторът разказва, че местен жител му предложил безплатен превоз единствено защото искал да разговаря с чужденец.
По думите му модерните административни сгради в столицата се издигат съвсем близо до пясъчни улици, което създава усещането за град, появил се насред пустинята.
Вторият по големина пазар за камили в Африка
Недалеч от Нуакшот се намира пазарът Бейла, който е вторият по големина пазар за камили в Африка.
В Мавритания живеят около два милиона камили, които и днес са важна част от местната икономика. Те се използват не само в животновъдството, но и от армията при патрулиране на труднодостъпни райони.
Древни градове, погълнати от пясъците
Пътуването към източната част на страната преминава по Route de l'Espoir („Пътят на надеждата“) – главната магистрала, която от 70-те години постепенно свързва столицата с отдалечените региони.
Пътуването до град Нема продължава повече от денонощие, като пътниците прекарват нощта в автобуса насред пустинята под открито небе.
Оттам маршрутът продължава към древния град Уалата, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Кметът на града Сидати Диех разказва, че след влошаването на ситуацията със сигурността по границата с Мали туризмът почти е изчезнал и днес Уалата приема по-малко от 30 чуждестранни посетители годишно.
Градът е известен с традиционната си архитектура от червена глина, както и с ценните древни ръкописи, които местни семейства пазят в домовете си от поколения.
Чингети – градът, който пустинята бавно поглъща
Една от най-впечатляващите спирки по маршрута е Чингети – един от най-значимите центрове на транссахарската търговия и ислямската наука.
Основан през VIII век, градът постепенно отстъпва място на настъпващите пясъчни дюни. Изоставени къщи, наполовина затрупани от пясъка, създават необичайна, почти постапокалиптична атмосфера.
Чингети е известен и със своите исторически библиотеки, в които се съхраняват безценни ръкописи по астрономия, медицина, геометрия, поезия и ислямско право.
Оазис сред безкрайните пясъци
Последната спирка от пътуването е оазисът Терджит край град Атар.
Според BBC зелените оазиси сред безкрайните дюни са символ на живота в Сахара, а Мавритания продължава да пази изключително историческо и културно наследство, което остава почти непознато за масовия туризъм.
„В епоха, когато става все по-лесно да се достигне до най-отдалечените кътчета на света – от най-високите планини до най-далечните острови – все още има цели държави, които малцина пътешественици посещават. Мавритания е едно от тези места“, заключава авторът.
