Да прекрачиш входа на древния Ефес е като да се върнеш 2000 години назад във времето. След модерните пунктове за сигурност асфалтът и бетонът изчезват, а пред посетителите се разкриват мраморни улици, величествени колони и останките на един от най-богатите градове на Античността.
Сред безбройните исторически съкровища на Турция именно Ефес се смята за най-ценната археологическа забележителност. Разположен в провинция Измир, този древен гръко-римски град се простира върху площ от близо 1600 акра – около десет пъти повече от Дисниленд. През 2025 г. руините му са посетени от около 2,5 милиона туристи.
Основан през X век пр. Хр., Ефес процъфтява като едно от най-важните пристанища между Изтока и Запада. През него преминават огромни количества коприна, подправки, благородни метали и други ценни стоки, а богатството му привлича владетели като Александър Велики, Марк Антоний и Клеопатра.
„През летния сезон в Ефес пристигали около 70 000 кораба. Това бил изключително богат град“, разказва екскурзоводът Фатма Гюналтай.
Мраморен град, който оживява пред очите
Една от главните улици – улица „Куретес“, и днес е покрита с оригиналните си мраморни плочи. Някога по нея са били подредени магазини за коприна и благовония, а цъфтящи дървета пазели минувачите от жаркото слънце.
По стените все още могат да се видят отвори, в които преди близо две хилядолетия са поставяли маслени лампи, осветяващи улиците след залез. Именно затова през последните години в Ефес вече се организират и нощни посещения.
Сред най-красивите сгради е храмът на император Адриан, построен през 138 г. Той впечатлява с осемметровите си коринтски арки, които са устояли почти две хилядолетия. Над входа е изобразена Медуза Горгона – символ, който според древните предпазвал сградата от злите сили.
Библиотеката, която се превърна в символ на Ефес
Най-фотографираното място в древния град безспорно е Библиотеката на Целз.
Днес е оцеляла единствено внушителната ѝ фасада с височина около 17 метра, но тя продължава да впечатлява със своята архитектура и оптични илюзии, които правят сградата да изглежда още по-величествена.
През II век вътре са се съхранявали повече от 12 000 папирусни свитъка – една от най-богатите библиотеки в Римската империя. Те изгарят при пожар през 262 г.
Сградата има и друга функция – тя е мавзолей. Построена е в чест на римския сенатор Гай Юлий Целз Полемеан, чиито останки са положени под библиотеката.
Една от първите реклами в света водела... към публичен дом
Точно срещу библиотеката се намират останките от древен публичен дом.
Недалеч от него археолозите откриват любопитна гравюра върху мраморната настилка – отпечатък от стъпало, женски силует и кесия с пари. Смята се, че това е една от най-старите реклами в света, показваща на посетителите къде могат да намерят услугите на публичния дом.
Самата сграда разполагала с приемна, басейн и помещения на втория етаж за клиентите.
Тоалетни за 36 души едновременно
Ефес показва и колко напреднали инженери са били римляните.
Обществените тоалетни разполагали с 36 места, изградени върху сложна канализационна система.
След използването им хората се почиствали с т.нар. ксилоспонгиум – гъба, поставена на пръчка, която се изплаквала в оцет.
Тоалетните били част от огромните бани „Схоластика“, способни да приемат до 1000 души едновременно. Там хората не само се къпели, но и обсъждали политика, избори, гладиаторски битки и последните новини.
Как са живели богатите римляни
Срещу допълнителен билет посетителите могат да разгледат Терасовидните къщи – седем отлично запазени римски имения.
Те разполагали с течаща топла и студена вода, доставяна чрез глинени тръби, частни бани, великолепни мозайки, стенописи и дори графити, оставени от собствениците преди близо две хилядолетия.
Свещеният огън никога не бивало да угасва
Сред най-важните обществени сгради бил Пританейонът.
Там жриците денонощно поддържали свещения огън, който символизирал живота на града.
Според вярванията, ако пламъкът изгасне, това ще означава края на Ефес и началото на гибелта на Римската империя.
Именно тук археолозите откриват и две прочути статуи на богинята Артемида, които днес се пазят в музея на Ефес.
Храмът, който бил едно от Седемте чудеса на света
Извън основния археологически парк се намират останките от храма на Артемида.
Построен още през VII век пр. Хр., той бил един от най-големите гръцки храмове, създавани някога, и заслужено влиза в списъка на Седемте чудеса на древния свят.
През 356 г. пр. Хр. храмът бил подпален умишлено от Херострат, който искал името му да остане в историята. Днес от величествената постройка е останала само една възстановена колона.
Именно на стъпалата на този храм през 41 г. сл. Хр. по заповед на Марк Антоний и Клеопатра е екзекутирана Арсиноя IV – по-малката сестра на египетската владетелка.
Градът, в който проповядвал апостол Павел
По-късно Ефес се превръща в един от най-важните центрове на ранното християнство.
Апостол Павел прекарва тук около три години, проповядвайки християнството, а според църковната традиция именно край града Дева Мария прекарва последните години от живота си.
Къщата на Богородица и днес е едно от най-посещаваните поклоннически места в Турция.
Арена за гладиатори и библейски събития
Сред най-впечатляващите постройки е Големият театър с около 25 000 места.
Тук се организирали театрални представления, обществени събрания, религиозни церемонии и кървави гладиаторски битки.
Театърът е споменат и в Библията. Именно тук избухва бунтът срещу апостол Павел, след като местните занаятчии се страхуват, че проповедите му ще намалят продажбите на статуите на богинята Артемида.
Изчезналото пристанище може да оживее отново
В древността широк булевард свързвал града с оживеното пристанище, откъдето отплавали кораби към всички краища на Средиземноморието.
С течение на вековете обаче наносите постепенно отдалечили морето на близо шест километра, а това довело до упадъка и окончателното изоставяне на Ефес през османския период.
Днес турските власти обмислят мащабен проект, който да върне морската вода до древното пристанище чрез изграждането на нов канал и яхтено пристанище. Ако проектът бъде реализиран, посетителите ще могат за първи път от повече от две хилядолетия да достигат до Ефес по море – точно както са го правели търговците и владетелите в древността.
