В арктическия град Лонгйърбиен (Longyearbyen) на норвежкия архипелаг Свалбард слънцето залезе отново след близо четири месеца непрекъсната дневна светлина. С това приключва периодът на среднощното слънце и започва постепенният преход към дългата арктическа зима, съобщава Greek Reporter.
Лонгйърбиен се намира на около 78 градуса северна ширина и е едно от местата на Земята с най-големи сезонни разлики в продължителността на деня. През лятото слънцето в продължение на месеци не се скрива под хоризонта – явление, известно като среднощно слънце. По данни на Visit Svalbard то може да се наблюдава приблизително от 20 април до 23 август.
След края на август светлата част от денонощието започва бързо да намалява, докато Свалбард постепенно се насочва към зимния период.
От непрекъсната светлина към месеци без изгрев
Причината за тези крайни промени е наклонът на земната ос от около 23,5 градуса. През лятото в Северното полукълбо Северният полюс и арктическите райони са наклонени към Слънцето. Затова в териториите отвъд Северния полярен кръг то може да остане над хоризонта непрекъснато в продължение на дни, седмици или дори месеци.
Тъй като Свалбард се намира значително по на север от Полярния кръг, явлението там е особено ясно изразено. С напредването на есента обаче процесът се обръща и всеки ден слънцето остава над хоризонта за все по-кратко време.
От края на октомври започва тъмният сезон, когато слънцето вече не изгрява. Според официалната информация на Visit Svalbard той продължава от 26 октомври до 16 февруари. Същинската полярна нощ, когато слънцето е достатъчно дълбоко под хоризонта, обхваща по-кратък период.
Това обаче не означава непрекъснат пълен мрак през целия период. Около обяд може да има сумрак, а Луната, звездите, северното сияние и изкуственото осветление също осветяват арктическия пейзаж.
Огромна промяна само за няколко месеца
За жителите на Лонгйърбиен преминаването от среднощното слънце към полярната нощ е част от естествения годишен ритъм. След дългия период, през който слънцето никога не се скрива напълно, сега дневната светлина ще намалява все по-бързо.
През следващите седмици контрастът ще става все по-осезаем. В края на есента слънцето ще престане да се показва над хоризонта и селището ще навлезе в продължителния период на арктическа тъмнина. След няколко месеца то отново ще започне постепенно да се връща.
Едно от най-северните селища в света
Лонгйърбиен е най-голямото населено място и административният център на Свалбард – норвежки архипелаг в Северния ледовит океан. Той е сред най-северните населени центрове в света със значително постоянно население.
Градът обаче не е най-северното постоянно населено място на планетата. Още по на север на Свалбард се намира Ню Олесун (Ny-Ålesund), където работи международна научна общност.
Необичайният цикъл между непрекъсната светлина и месеци без изгрев е пряко следствие от местоположението на Свалбард в далечния Север. Затова първият залез след края на среднощното слънце за жителите на Лонгйърбиен не е просто края на поредния летен ден, а първият видим знак за приближаването на дългата арктическа зима.
