Коледният сезон в Либерия е белязан от звуците на деца, пеещи и танцуващи по улиците. Празничната музика е от огромно значение в големите градове като столицата Монровия.
Децата, живеещи там, ходят от врата на врата, пеят коледни песни и искат бонбони. „Духът е навсякъде. Времето е изключително празнично“, казва журналистката Мае Азанго.
Гробът на Дядо Коледа - открит от българин
Старецът Байка – или Старецът Просяк, се счита за противоположност на Дядо Коледа. Той не е непременно зъл, но се свързва с „танцуващите дяволи“ – духове, които идват от света на Поро или „храстите“, в Либерия, Сиера Леоне, Гвинея и Брегът на слоновата кост.
Бившият либерийски журналист Макс Банколе Джарет свързва тези образи с тайните общества, които винаги са били част от определени етнически общности в съвременна Либерия. Тези танцуващи дяволи били част от традиционните празненства преди регионът да бъде колонизиран в началото на 19-и век, пише “Atlas Obscura”.
Либерийската нация започва да се формира, когато Американското колонизаторско общество – организация на бели мъже, е основана с цел преместването на освободените черни роби и свободни цветнокожи (голяма част от които от смесен произход) извън САЩ. Планът бил основан на идеята, че чернокожите никога няма да могат да се интегрират в американското общество и против нея били общността на чернокожите и аболиционистите.
Колонизаторските общества в пет американски щата слели собствеността си, за да образуват нова колония. В тази нова колония, в която емигрирали само няколко хиляди чернокожи американци, дошли и западните традиции и празници, сред които и Коледа.
По цял свят в Коледа са включени местни предхристиянски вярвания и по подобен начин танцуващият дявол, превърнал се в Стареца Байка, станал празнична традиция.
За разлика от Дядо Коледа, който дава подаръци, Старецът Байка ходи от къща на къща и иска пари и подаръци за себе си. Вместо лъснати ботуши и червено палто с бял пух, Старецът Байка носи стари дрехи. „Понякога той има фалшива брада и маска на лицето си“, посочва Азанго.
Костюмът на стареца е различен. Някои носят широки стари дрехи и маски, а други пътуват на кокили и са покрити със слама. Винаги са следвани от звуците на традиционни барабани.
Това, което превръща Стареца Байка в център на празничния сезон в Либерия, е дихът на общността, който той носи. Според Азанго, много маскирани танцьори, представящи образа, са от села от вътрешността на страната. „Тези хора се обличат като Стареца Байка, за да танцуват и събират пари да купят играчки за децата в селата си“, казва той.
Остров Коледа изобщо не е какъвто си го представяте – и не е до Лапландия
Стареца Байка е не само забавление за градските обитатели, но и възможност за хората от различни социални и икономически кръгове. Даването на пари и подаръци е начин да се споделя благосъстояние в интерес на общността.
Сливането на Стареца Байка с Коледа не отнема от неговия типичен либерийския характер. „Тази традиция е наистина уникална за тази страна. Където и да отиде Стареца Байка, децата и семействата го следват, радвайки се на танците и музиката“, завършва Азанго.
