Малтепе край пловдивското село Маноле дълго време е обвито в загадки и привлича вниманието на иманяри. Археологическите проучвания на огромната могила, смятана за една от най-големите на Балканите, продължават четири години и водят до неочаквани открития, които поставят под въпрос част от досегашните представи на учените. Вместо предполагаема гробница под насипа е разкрита необичайна конструкция, чието предназначение и цялостна структура все още не са напълно изяснени. Въпреки значението на находката, днес мястото е занемарено и постепенно е превзето от храсти и растителност.
Преди 6 години екипът на доц. д-р Костадин Кисьов разкрива необичайна археологическа структура. Под огромна 25-метрова могила край село Маноле излиза мистериозен каменен градеж.
„Представете си 3 куба – най-долният куб е с размери 8 на 8 метра, следващият 7 на 7 и най-горният – 6 на 6“, сподели директорът на Регионалния археологически музей – Пловдив пред bTV.
4 години археолозите копаят с мисълта, че разкриват гигантска гробница. Малтепе се оказва опасано с множество иманярски тунели. Един от тях е десетки метри и в него е можело да влиза товарно животно.
„Този тунел е правен по времето на Сюлейман Първи с цел да се ограби. Най-вероятно те са смятали, че там има гробница. И затова могилата е кръстена по тяхно време „Малтепе“ – тоест „могила, в която има съкровища“, каза доц. д-р Кисьов.
Търсачите на съкровища подкопават каменния градеж, в който няма вътрешна кухина. През 2020 година става ясно, че мистериозните каменни кубове са сложно инженерно съоръжение, чиято цел е да държи постамент и постройка на върха на могилата.
„Това е нещо много впечатляващо - една сграда като осеметажен съвременен блок, върху който имаме 4 метра висок мраморен постамент, идеално отработен, с храм на върха. Изчислихме, че този мраморен постамент е тежал 450 тона“, посочи доц. д-р Кисьов.
Отгоре е имало храм.
„Имало е храм поради това, че ние открихме два капитела в дорийски стил“, каза доц. д-р Кисьов.
Градежът наподобява техниката на асирийските храмове планини. Малтепе се издигало в близост до римския път, който тръгвал от Филипопол в източна посока. Обектът няма аналог в света.
„Установи се, че никъде в света няма подобно запазени структури“, коментира доц. д-р Костадин Кисьов.
Тръни, камъни и змии – така изглежда 6 години, след като е разкрито величественото Малтепе.
„В момента представлява една могила, обрасла с тръни и храсти“, посочи доц. д-р Кисьов.
Вместо тълпи от туристи, реклама за България и гордост от богатото археологическо наследство, мястото е запуснато.
„Незнайно за мен защо този интерес по отношение на реставрацията и социализацията на обекта изчезва. Рано или късно този обект трябва да бъде показан и превърнат в атракция за България. Това ще е от полза за всички. Като учен, това наистина е уникален обект в света, наистина ми е болно, но аз каквото можах, направих – предложения, идея за експониране“, каза доц. д-р Кисьов.
„Той е обявен за национален обект. Около него се определиха границите на режима на паметника. Тоест статутът е регламентиран, публикуван в „Държавен вестник“, допълни той.
Според откривателя доцент Кисьов липсва интерес Малтепе да бъде реставрирано и показано.
„Трябва община Марица да вземе и да получи за стопанисване от министъра на културата този обект“, каза доц. д-р Кисьов. На въпроса дали има друг вариант той отговаря: „Не“.
От община Марица отговориха, че когато е имало възможност да кандидатстват за финансиране по Норвежкия фонд за реставрацията на Малтепе, не са получили одобрение от държавата да стопанисват обекта, а сега финансовите възможности са скромни.
„Тогава, към онзи момент, не получихме съгласие от Министерството на културата за стопанисване на този културен паметник. Към настоящия момент ние сме съгласни да приемем стопанисването на могилата, но не е по нашите финансови сили ние да поемем реставрацията на Малтепе“, каза Димитър Иванов, кмет на община Марица.
