В югоизточния френски град Льо Лаванду местните власти издали спорна и символична заповед, която на практика „забраняваше умирането“. Въпреки абсурдността на формулировката, тя се основава на реален проблем с пълните гробища и липса на земя за нови погребения, пише Indian Defence Review.
Според градските власти местното гробище е било напълно пълно – всички парцели и концесии са били изчерпани. След това кметът обяви, че в града няма нито един свободен гроб за нови погребения.
Ситуацията се усложни от факта, че предложеният проект за ново „морско гробище“ в живописен район край брега е бил блокиран от съда поради екологични ограничения.
Бившият кмет Жил Бернарди обясни, че решението за „забраната за умиране“ е по-скоро символично и форма на обществен протест срещу правна безизходица: „Това не беше сериозен опит за регулиране на смъртта. Това беше протест“, отбеляза той.
Бернарди подчерта, че градът е длъжен да погребе мъртвите, но физически няма място за това.
Ситуацията стана сериозна след смъртта на бездомен мъж, за когото градът не успя незабавно да намери място за погребение. По закон местните власти са задължени да осигурят погребение в рамките на няколко дни, но в Льо Лаванду това стана невъзможно. Кметът призна, че системата е в безизходица между закона, липсата на земя и съдебните разпореждания.
Льо Лаванду е известен като „градът на делфините и лавандулата“, той се намира в подножието на масива Мор, точно между градовете Йер и Сен Тропе. Градът е световноизвестен с дългата си плажна ивица, на която има 12 плажа, кристално чисти води и борови гори, които стигат почти до морето.
Тези проблеми не са характерни само за един град. В големите френски градове, и особено в Париж, недостигът на места за погребение е налице от десетилетия. Причините за това са както исторически, така и правни. Много семейства притежават доживотни права върху гробни места, старите гробища рядко освобождават пространство, а разширяването им в градските райони е затруднено заради ограниченията в наличната земя.
Френските общини постепенно се отказват от вечните погребения и преминават към отдаване под наем на парцели за 10, 30 или 50 години. След този период парцелите могат да бъдат върнати на града за повторна употреба.
Париж също така стартира програми за търсене на изоставени гробове, които след законови процедури могат да бъдат използвани повторно, а останките да бъдат прехвърлени в костници.
