От векове планината Синай, почитана като свято място от християни, мюсюлмани и евреи, привлича поклонници и туристи. Днес обаче това място, където според преданието Мойсей е получил Десетте заповеди, е в центъра на ожесточен спор.
Причината е държавният мегапроект „Великото преображение“, който заплашва да превърне девствения духовен пейзаж в луксозна туристическа дестинация.
Човешката цена на развитието
Най-тежко засегната е местната бедуинска общност Джебелея, смятана за пазител на планината. Под прикритието на „устойчива инициатива“ домовете и екологичните им къмпинги се разрушават без адекватна компенсация. В най-шокиращия пример, бедуините са били принудени да ексхумират телата на свои близки от местното гробище, за да се освободи място за нов паркинг.
„Това не е развитие, както го виждат местните. То се налага отгоре надолу, за да служи на интересите на външни лица“, коментира британският писател Бен Хофлер. Според него около номадското племе се изгражда урбанизиран свят, който ще промени завинаги тяхната родна земя.
Битка за духовното наследство
Проектът предизвика и остра международна реакция. Гърция влезе в дипломатически сблъсък с Кайро, след като египетски съд постанови, че манастирът „Света Катерина“ от VI век – най-старият непрекъснато действащ християнски манастир – се намира на държавна земя.
Това решение беше определено като „екзистенциална заплаха“ от главата на Гръцката православна църква и доведе до съвместна декларация, гарантираща защитата на гръцката православна идентичност на манастира.
Глобална тревога и правителствени амбиции
Още през 2023 г. ЮНЕСКО изрази дълбока загриженост, призовавайки Египет да спре строителството и да оцени въздействието му върху обекта на световното културно наследство. Призивът беше игнориран. Сега правозащитни организации настояват районът да бъде включен в Списъка на световното наследство в опасност.
Въпреки критиките, египетското правителство разглежда проекта като ключов за съживяване на икономиката си с амбициозна цел от 30 милиона туристи до 2028 г. Планът включва луксозни хотели, еко-хижи, търговски центрове и дори лифт до планината на Мойсей.
Много анализатори виждат паралел с 80-те години, когато развитието на курортите в Шарм ел Шейх изтласка бедуините от техните земи.
Макар строежът временно да е в застой поради финансови проблеми, пейзажът вече е необратимо променен. Вековният начин на живот и интимната връзка между природа и духовност са напът да бъдат заменени от масов туризъм, променяйки завинаги облика на едно от най-свещените места на планетата.
