Гамбия, "най-тънката" държава на африканския континент, не прилича на никоя друга в света. Тя е дълга и тънка, само 48 км в най-широките си части. Изглежда, че някой се е опитал да бръкне с пръст в Сенегал, който обгражда Гамбия от три страни. Единствената част от страната, която не граничи със Сенегал, е нейната много къса брегова линия, съобщава Atlas Obscura.
Сенегал отдавна има интерес към Гамбия - и се е намесвал в политиката на страната преди, по очевидни причини. Най-бързият начин да стигнете до южната част на Сенегал от север е да шофирате през Гамбия. Като географско разположение има толкова малко смисъл, че очевидният въпрос, който трябва да се зададе е: защо това е така.
Въпрос на история
Има една апокрифна история, вкоренена в колониалната история на Западна Африка, която обяснява необичайната форма и местоположение на Гамбия. През 18-ти и 19-ти век френските и британските колонизатори се борят за власт и ресурси в този регион, който е бил икономически център за търговия с роби, наред с други индустрии. Британците също се интересуват от намирането на лесен път към вътрешността на страната, до Тимбукту и неговите легендарни богатства.
Има само няколко реки по крайбрежието на Западна Африка, които текат от пустинята до брега, а французите контролират устието на по-северната, река Сенегал. Река Гамбия, по-на юг, където британците имат по-голям контрол, тече успоредно и, както се казва в историята, британски военен кораб просто се движи нагоре по реката, изстрелвайки гюллета от двете страни и превземайки земята, която попада в обсега на оръдията. Резултатът: страна с форма на река, съставена единствено от ивици земя от двете страни на водата.
Колкото и странна и невероятна да изглежда тази история, в нея има частици истина: британците наистина претендират за права върху река Гамбия и странната форма на страната се появи в резултат на конфликт между двете колонизиращи сили. Може дори да е имало гюллета.
Първата европейска сила, която предявява претенции към река Гамбия, е Португалия. Съвременното име на страната идва от португалската дума cambio, което означава „търговия“. Британците първи започват да пътуват до реката в края на 16 век.
През 17-ти век британски, холандски и френски търговски компании се опитват да установят присъствие на днешното крайбрежие на Сенегал и Гамбия, като понякога се сблъскват помежду си за контрола над островите в устията на реките. Река Гамбия и островите в нейното устие са важни за британския контрол стратегически, тъй като те са главният аванпост на империята в района и връзка с нейните селища и търговски пунктове по Златния бряг, в Сиера Леоне и Гана.
Количеството земя, което всяка от тези колониални сили контролира физически, обаче, е много малко, обикновено просто остров, който им позволява да пътуват и да търгуват по-навътре в сушата и да съхраняват стоки, насочени обратно към Европа. Дори ако Великобритания контролира река Гамбия, тя не контролира по-голямата част от земята от двете страни, извън няколко малки селища и след 1826 г. ивица земя от една миля на северния бряг, отстъпена от владетеля, който управлява района.
Но през 19 век Франция променя стратегията си и започва да се опитва да контролира по-вътрешни райони, премествайки се от своите по-северни селища на юг към река Гамбия. През 1888 г., за да установи официални претенции към своите гамбийски аванпостове, Великобритания прави Гамбия протекторат.
Тъй като французите признават британските претенции за контрол над реката и нейния район, двете колониални суперсили започват преговори за това къде точно ще лежи границата между тях. Ранни преговори поставят границата на шест мили северно и южно от реката и на изток до Ярбутенда, най-отдалечената плавателна точка на реката.
Това трябвало да бъде само отправна точка, като след това е изпратена съвместна англо-френска гранична комисия, за да начертае действителната граница. Но когато комисията пристига през 1891 г., тя среща съпротивата на местните владетели, чиято земя се разделя, понякога точно през средата на съществуващо кралство. Граничната комисия обаче има подкрепата на британски кораби, патрулиращи по реката.
(Снимка: Perry-Castañeda Library Map Collection/Public domain)
В един момент мъже и оръжия от три военни кораба акостират на бреговете на реката „като намек за това какво трябва да очакват съпротивляващите се в случай на продължаваща съпротива“, според "Колонията и протекторатът на Гамбия: Официален наръчник", публикуван за първи път през 1906 г.
Друг разказ обаче казва, че британските кораби бомбардират град Кансала, за да сплашат съпротивляващите се. Възможно е по този по-конвенционален начин гюллетата да са били ключови за установяването на границата.
Няма доказателства, че британците някога са изстреляли гюллета от бордовете на своите кораби, за да установят Гамбия в средата на френската територия. Но това не е много далеч от това, което всъщност се е случило: две колониални сили, използващи сила, за да разделят част от един свят според странната логика на колониалната власт, само незначително загрижена за хората, които ще трябва да живеят там.
