Докато повечето хора мечтаят за къща край морето или вила сред природата, финландецът Клаус реши да осъществи далеч по-необичайна мечта: той си купи изоставен остров и изгради там нов живот. На острова, който повече от 40 години е бил без жители, днес той живее с партньорката си Йохана, напълно откъснат от битовата инфраструктура. Нямат връзка с електрическата мрежа нито водопровод, а зимите прекарват при температури, които падат до -35 градуса по Целзий.
Тяхната история е запечатана от документалния YouTube канал „Kirsten Dirksen“, като я предава и порталът Faircompanies. Клаус с години е живял в Хелзинки, но е искал по-спокоен и по-прост живот. Когато вижда обявата за изоставения остров, решава да рискува.
По думите му направил много ниска оферта, която собственикът веднага приел. Покупката почти изпразнила банковата му сметка, но в замяна той станал собственик на остров с площ от около 1,5 хектара.
Предишният собственик е роден там през 1946 г., но тъй като нямал наследници, решил да продаде имота. Така приключила една семейна история и започнала друга. На острова Клаус не е заварил уреден дом, а изоставена дървена къща на повече от век.
Покривът бил срутен, част от дървените греди — изгнили, а природата през десетилетията почти напълно превзела целия имот. Вместо да срути всичко и да гради от нулата, Клаус решил да запази колкото се може повече от оригиналната конструкция.
Особеното в целия проект е, че голяма част от къщата е съградена с материали, които той е открил на самия остров. Сам е сякъл дървета, обработвал е дървесината и я е подготвял за строеж. Оставил е трупите да съхнат две години, преди да ги вгради в къщата.
От седем дървета е направил около 70 квадратни метра дървен под, а покрива е възстановил за едва 400 евро, използвайки употребявани материали, където това е било възможно.
Вътрешните стени е облицовал с смес от глина и пясък, които е изкопал от собствената си земя. Този естествен материал помага за регулирането на влагата и задържането на топлината през дългите финландски зими.
Електрическа енергия произвеждат чрез соларни панели, които през по-топлите месеци осигуряват достатъчно ток за основните нужди.
През зимата се осланят почти изцяло на дърва. Централно място в къщата заема печка с тегло близо три тона, която след няколко часа кладене запазва топлината до два дни.
Водопровод също нямат. Питейна вода си докарват от извор или от близкото селище, докато езерната вода използват за пране и миене.
В плана им е заложено да изкопаят и собствен кладенец. Голяма част от храната си приготвят сами: отглеждат ръж, от която пекат традиционен финландски хляб, имат пчели, събират чага — гъба, от която правят чай — и често ловят риба в близкото езеро.
Продуктите съхраняват в земен Sub-level (изба), който през цялата година остава достатъчно хладен и служи като естествен хладилник.
Жизненият път на острова невинаги е лесен. Когато температурите паднат до -35 градуса, отоплението се превръща във въпрос на оцеляване. Допълнително предизвикателство възниква в периода, когато езерото тепърва започва да замръзва или да се размразява.
Тогава до острова не може да се стигне нито с лодка, нито с моторна шейна, така че семейството може временно да остане напълно откъснато от сушата.
Въпреки това Клаус заявява, че точно този начин на живот му дава онова, което е търсил с години — спокойствие, свобода и усещането за пълна свързаност с природата.
На мястото, което десетилетия наред е било изоставено, днес отново има живот, а старата дървена къща получи нов шанс благодарение на човек, решил да поемат по съвсем различен път.
