logo

Пръстенът-убиец от Калиакра може да бъде видян в Каварна СНИМКИ

Пръстенът-убиец от Калиакра може да бъде видян в Каварна СНИМКИ

Богатата на ценни находки изложба проследява двадесетгодишните проучвания на крепостта от подновяването им през 2004 г. до настоящия археологически сезон

Във фоайето на община Каварна бе открита изложба посветена на 20-та годишнина от възстановяването на археологическите разкопки на нос Калиакра, под научното ръководство на доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.

Богатата на ценни находки изложба проследява двадесетгодишните проучвания на крепостта Калиакра от подновяването им през 2004 г. до настоящия археологически сезон. Под ръководството на доц. Петрунова са изследвани 10 сектора от предградието и вътрешния град и са открити 2800 артефакти.

Изследователската й дейност на територията на община Каварна нос Калиакра започва през 1989 год. като член на екипа за археологически проучвания на нос Чиракман и постепенно прераства като научен ръководител на археологическото проучване на Крепостта, където продължава да работи и до днес, съобщава БГНЕС.

Жителите и гостите на община Каварна могат да видят в изложбата емблематичните открития на нос Калиакра под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова: Пръстенът-убиец от Калиакра, спечелил първо място в кампанията „Чудесата на България“, категория „Открития“ за 2014 година; великолепната Нефритена катарама, открита през 2017 г.; уникалната Татарска плячка, открита през 2018 г. - богато съкровище от златни и сребърни предмети, поставени в гърне, под пода на татарска къща; Пръстенът на Георги - разкошен златен пръстен, който вдигна още малко завесата над историята на една от българските столици - Калиакра, открито в царския некропол в града на деспот Добротица през 2019 г.

Пръстенът със специална кухина за скрита отрова от 14-и век беше намерен през 2013 г. Това е първият пръстен за извършване на убийства, намиран някога не само на нос Калиакра, а и в България, съобщи тогава доц. д-р Бони Петрунова.

Пръстенът представлява халка и припоена към нея кръгла касета, украсена с гранулация. Има дупчица, която е изкуствено направена. Пръстенът е от бронз, той е със семпла, но и доста изящна изработка. Самата касета е куха и пригодена така, че вътре да може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Пръстенът е ненатрапчив точно по тази причина, тъй като не трябва да бие на очи. Той е мъжки и най-вероятно е носен на малкия пръст на дясната ръка.

Изложбата може да бъде разгледана във фоайето на община Каварна до месец ноември 2023 г. 

Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена.

През 341 – 342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.

Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му.

Каменен кораб, плаващ в небето - това е мощна българска крепост

Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393 – 1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владичество.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай