Скала в Северния Атлантик е предмет на спор между Обединеното кралство, Ирландия, Дания и Исландия повече от 50 години. За какво е спорът „Рокол“ и защо тези страни се интересуват от малката, необитаема скала насред океана?
Британците я искат, ирландците искат нейната независимост, а датчаните и исландците искат земята около нея: Малката скала Рокол е постоянен източник на конфликти между съседните държави в продължение на много години, съобщава Travelbook.
И не са замесени само Великобритания, Ирландия, Дания и Исландия. Грийнпийс също се е намесвал в миналото и дори за кратко е основал своя собствена държава на Рокол.
Какво и къде е Рокол?
Рокол е официално регистриран за първи път на португалска карта от 1550 г. Там е посочен като „Рокол“. Съществуват различни теории относно името на вулканичния връх, който се издига между 17 и 21 метра от Северния Атлантик, далеч от континента. Покритият с гуано остров се намира на приблизително 354 километра западно от Шотландските Външни Хебриди и на около 425 километра от Ирландия.
Скалата е само 25 метра широка и 30 метра дълга (в основата си), необитаема и почти негодна за живота. Това е отчасти защото гранитната скала понякога е разбивана от вълни с размерите на небостъргач, както е съобщено в документален филм на телевизионния канал Arte.
Една теория проследява името „Рокал“ до „Рокабара“, скала от галската митология, чиято трета поява се смята за символ на края на света. Предлага се и галското име „Рок-айл“, което се превежда като „цяла скала“ или „ревящ“ в зависимост от източника. Нито една от теориите не е окончателно доказана.
Британско анексиране 1955 г.
Спорната история на малката скала започва по-късно, в средата на миналия век и по този начин в разгара на Студената война. Още през 19-ти век, по-точно от 1811 г., британците проявяват интерес към скалата в Северния Атлантик, след като моряци от Кралския флот за първи път я изкачват, а други военни оглеждат местоположението ѝ по време на експедиция 20 години по-късно.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Тя обаче става важна за Обединеното кралство едва когато то иска да тества ядрени ракети и се опасява, че руснаците могат да ги шпионират от тази ничия земя. Вследствие на това Великобритания анексира скалистия гигант на 18 септември 1955 г., включително издига знаме и поставя паметна плоча.
Със Закона за остров Рокол от 1972 г. Рокол става част от Обединеното кралство и оттогава принадлежи на Шотландия. Скалата на практика е превърната в остров. Това означава, че Рокол сега попада под юрисдикцията на Конвенцията на ООН по морско право, разширявайки британските претенции отвъд скалата в морето, където освен рибни запаси се подозира, че има и петрол. Поне на теория.
Спор за Рокол
Британските претенции от своя страна привличат вниманието на ирландците, които оспорват собствеността на Британската империя върху Рокол, околните води и морското дъно. Те обявяват Рокол за необитаем, което означава, че според ново тълкуване на Морското право Великобритания няма претенции към околните води, включително морското дъно, нефтените, газовите и рибните находища. Британците първоначално отказват да подпишат конвенцията с този член (член 121.3 от UNCLOS) и спорът продължава.
В опит да засили претенциите на страната си, бившият британски войник Том Макклийн се изкачва на острова през 1985 г. Той остава там 40 дни, доказвайки, че Рокол е поне временно обитаем.
Преговорите между Ирландия и Великобритания продължават. През ноември 1988 г. те най-накрая постигат споразумение за определяне на границите на морското дъно в региона. Недоволни от това споразумение, Дания и Ирландия се намесват, потвърждавайки собствените си претенции към морското дъно в района.
(Снимка: Travelbook/ NHPA/Avalon | Paulo de Oliveira)
Рокол става столица на Уейвленд
Почти десет години по-късно, през 1997 г., възникна нов спор за Рокол, този път с нов основен играч. Проучването на нефт и газ вече беше в ход от западната страна на гранитната скала - нещо, на което екологичната организация Greenpeace се противопостави. Като част от своята „Кампания за Атлантическа граница“, Greenpeace изпрати трима активисти в Рокол, които окупираха скалата и обявиха независимост няколко дни по-късно.
От Рокол Greenpeace провъзгласи новата световна държава Уейвленд - микронация, чиято столица трябваше да бъде Рокол. Активистите останаха 42 дни - по-дълго от всеки друг. Поне досега.
По време и като част от тази кампания на Greenpeace за защита на съседното море от замърсяване с нефт, причинено от сондирането, около 15 000 души кандидатстваха за гражданство на Уейвленд. Имаше паспорти, печати и дори посланици.
В крайна сметка Уейвленд се разпадна, но действията на Грийнпийс имаха ефект. Великобритания най-накрая призна Конвенцията на ООН по морско право, включително отслабващата клауза. Това обаче не разреши спора между страните.
Обединеното кралство продължава да претендира за Рокол, включително околните териториални води, докато Ирландия продължава да оспорва това искане. В резултат на това Шотландия и Ирландия редовно се сблъскват за правата за риболов в региона и историята продължава.
Междувременно друг британец постави нов рекорд на Рокол: Ник Ханкок прекара 45 дни на скалата през 2014 г. – по-дълго от всеки друг, който е пребивавал там от 19-ти век.
