Повечето хора си представят реките като дълги криволичещи водни пътеки, спускащи се от планини през долини и равнини, докато стигнат до море или езеро. По целия си път реката обогатява земята и позволява на растенията да израснат. Животните се събират край бреговете ѝ, хората строят градове и села.
Водата от реките се отклонява, за да се предотвратят наводненията, за напояване, електроенергия, за пиене и дори за изхвърляне на отпадъци. Това важи за много от реките на планетата.
Но има и такива, които са толкова къси, че можете да изминете цялата им дължина пеша за няколко минути, пише Amusing Planet.
Този остров се появява и изчезва, когато си поиска, а край него дебнат...
Може би ще решите да спорите, че ако една река е толкова малка, тя не бива да се нарича река, а поток или извор. Оттам следва въпросът – как се определя какво е река.
Според „Енциклопедия Британика“, реката е „всеки естествен воден поток, които тече в канал с ясно изразени брегове“. Но, пише още там, много реки са с много корита, течението им прекъсва или е непостоянно, а коритата им са на практика без брегове. Идеята за течение в определено корито, остава съществена за тази дефиниция.
Всички реки се образуват, когато водата се придвижи от голяма височина към ниска височина, благодарение единствено на гравитацията, казват от Геологическата топографска служба на САЩ
От там добавят още: „Когато дъждът падне на земята, той или се просмуква в почвата или се превръща в поток, който се стича надолу по склоновете в реки и езера по пътя си към морето. В повечето случаи релефът на земята не е идеално плосък и водата се стича надолу в някаква посока.
Течащата вода намира пътя си надолу първоначално под формата на малки поточета. Докато тези поточета текат надолу, те се слуват в по-големи потоци и реки. Накрая реките стигат до океаните“.
Разликата между реки, потоци и притоци е изцяло в размера и е много субективна. Шритоците са най-малките, потоците са по средата, а реките са най-големите. Определението е толкова неясно, че има много претенденти за титлата „най-къса река в света“..
Вижте някои от тях:
Тамбораси – намиращата се в Югоизточен Сулавеси, Индонезия, е с дължина само 20 метра. Реката тръгва от извор, намиращ се на скалист хълм, прекосява тесен плаж и се влива в залива Бони. Водата ѝ е тюркоазено зелена и тя е популярно място сред туриситите.
Репруа – тази река, намираща се в полите на Гагра в Абхазия, Грузия, дълга малко повече от 27 метра. Нейният източник са изворита в плещерата крубера – втората най-дълбока известна пещера на земята. Реката се влива в Черно море.
Омбла – реката, намираща се близо до Дубровник, е дълга само 30 метра, но има много характеристики на една истинска река. Тя извира като карстов извор, захранван от подпочвени води в голяма пещера в подножието на висок 400 метра масив. Водата тече в продължение на приблизително 30 метра и достига до бент, след който се влива в Адриатическо море.
Въпреки краткия си маршрут Омбла има огромен отточен басейн от най-малко 600 кв. км и до 900 кв. км между Адриатическото крайбрежие в раййна на Дубровник и Попово поле. Над 50 000 души живеят в този район. Реката снабдява жителите на Дубровник с питейна вода.
Рое – тази река, намираща се близо до Големите водопади в щата Монтана, е най-късата в САЩ. Тя тръгва от Гигантските извори към река Мисури и изминава едва 61 метра. За кратко тя е била призната в „Книгата на рекордите Гинес“ за най-късата в света. Но вече не е така.
Лос Патос – известна още като „патешката река“, се намира в провинция Барахона в Доминиканската републкюика, близо до град Парайсо. Тя е дълга 61 метра и е една от най-късите в света. Реката е популярно място сред местните за риболов и плаж.
Най-изумителните мостове на света, които ще ви оставят без думи
Река Д – Река Д в Линкълнс Сити, щата Орегон, тече от Дяволското езеро към Тихия океан. Дължината ѝ е 130 метра.
