Живеем на планета, чиято повърхност в по-голямата си част е покрита с вода, но океаните продължават да бъдат сред най-слабо познатите места на Земята. Човечеството разполага с по-подробни карти на повърхността на Марс, отколкото на голяма част от собственото си океанско дъно. Само малък дял от подводния релеф е изследван и подробно картографиран, а огромните дълбини остават скрити зад пълен мрак, ниски температури и налягане, което би унищожило повечето създадени от човека конструкции. Най-известният символ на този непознат свят е Бездната „Чалънджър“ — Challenger Deep, най-дълбоката част на Марианската падина и най-ниската известна точка в Световния океан.
В продължение на десетилетия учените можели единствено да предполагат как изглежда нейното дъно и дали в толкова враждебна среда изобщо може да съществува живот. Благодарение на развитието на дълбоководните апарати, роботизираните системи и съвременните методи за вземане на проби част от тези загадки постепенно започва да намира отговор.
Историята на откриването на най-дълбокото място в океана не започва с модерна подводница, а с мащабна британска научна експедиция. През 1872 г. преоборудваният за изследователски цели кораб HMS „Чалънджър“ се отправя на пътешествие по световните океани. Експедицията е командвана от капитан Джордж Нейрс, а научният екип е ръководен от шотландския натуралист Чарлз Уайвил Томсън.
Задачата на учените била да измерват океанските дълбочини, да събират проби от водата и дъното и да търсят доказателства за съществуването на живот в най-дълбоките части на моретата. Пътешествието продължило повече от три години и довело до описването на хиляди неизвестни дотогава видове.
Едно от най-важните открития било направено през март 1875 г. По време на буря в Тихия океан учените решили да измерят дълбочината под кораба, като спуснали тежест, прикрепена към дълго въже. То се размотавало бавно, докато товарът достигнал дъното.
След измерването на спуснатото въже била отчетена изумителната за времето си дълбочина от 8184 метра. Така изследователите установили съществуването на изключително дълбока зона, която по-късно получила името Бездната „Чалънджър“ в чест на кораба, участвал в експедицията.
Почти цял век след това мястото останало недостъпно за хората. Това се променило на 23 януари 1960 г., когато швейцарският океанограф Жак Пикар и американският военноморски лейтенант Дон Уолш предприели историческо спускане с батискафа „Триест“.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Апаратът бил разработен от Огюст Пикар, бащата на Жак Пикар. Основната му обитаема част представлявала масивна стоманена сфера, конструирана така, че да издържи на огромното налягане в най-дълбоките части на океана.
Спускането продължило близо пет часа. Двамата изследователи се движели в абсолютна тъмнина, докато налягането около апарата постепенно достигнало стойности, повече от хиляда пъти по-високи от атмосферното налягане на морското равнище.
По-късно Пикар разказал за странните пукащи звуци, които се чували отвън, и за непрогледната чернота, разсейвана единствено от лъча на прожектора. На измерена тогава дълбочина от 10 916 метра двамата достигнали сравнително равно дъно, покрито със светла утайка.
За тяхна изненада, дори в тази студена и тъмна среда имало признаци на живот. През илюминаторите те забелязали плоско същество, наподобяващо писия, както и няколко малки ракообразни, описани като скариди. Наблюденията им оспорили разпространената дотогава представа, че най-дълбоките части на океана са напълно безжизнени.
Комуникационната система на „Триест“ продължила да работи и изследователите успели да съобщят на екипа на повърхността, че са достигнали дъното. След около 20 минути там те започнали изкачването, което продължило повече от три часа.
Мисията на Пикар и Уолш доказала, че хора могат да достигнат дори до една от най-враждебните среди на планетата. След техния успех обаче били необходими още 52 години, преди човек отново да се спусне до дъното на Бездната „Чалънджър“.
През 2012 г. канадският режисьор и изследовател Джеймс Камерън предприел самостоятелно пътешествие до най-дълбоката точка на океана. За мисията той използвал специално проектирания апарат „Deepsea Challenger“, в чието разработване участвал активно.
Съвременната конструкция и новите технологии съкратили времето за спускане до около два часа и половина. По време на мисията обаче Камерън се сблъскал със сериозни технически затруднения. Огромното налягане довело до повреда в хидравличната система и извадило от строя част от двигателите на апарата.
Въпреки проблемите експедицията завършила успешно. Режисьорът прекарал няколко часа в най-дълбоката част на океана, където заснел уникални триизмерни кадри и събрал проби от почвата и утайките за последващ научен анализ.
Камерън описал морското дъно като „пустинно“ и „извънземно“ място. Неговата мисия осигурила не само ценни изображения, но и биологичен материал, в който били открити нови видове микроорганизми.
След историческото спускане на Камерън били осъществени още няколко успешни мисии до Бездната „Чалънджър“. В тях участвали учени, професионални изследователи и дори туристи. Всяко следващо посещение, както и експедициите с роботизирани апарати и автоматизирани пробоотборници, допринасяли за изграждането на все по-подробна картина на този необикновен свят.
Изследванията показали, че на дъното съществува уникална екосистема, въпреки пълната липса на слънчева светлина, температурите, близки до нулата, и колосалното налягане. Учените открили не само прости микроорганизми, но и по-сложни форми на живот.
Сред установените обитатели били гигантски ксенофиофори — едноклетъчни организми, които наподобяват огромни амеби, необичайни морски краставици, различни ракообразни и непознати видове риби в дълбоките части на падината.
Тези организми са развили редица приспособления, които им позволяват да оцелеят в условия, смъртоносни за повечето живи същества. В клетките на много от тях се съдържат специални вещества, които предпазват белтъците от разрушаване под въздействието на огромното налягане.
Едно от най-неочакваните и тревожни открития през последните години било свързано не с неизвестен организъм, а с човешката дейност. Изследователите открили на дъното на Бездната „Чалънджър“ найлонова торбичка и опаковки от бонбони.
Това показало, че дори едно от най-отдалечените и труднодостъпни места на планетата не е защитено от замърсяването. Отпадъците, попаднали в океана, могат да бъдат пренасяни на огромни разстояния от теченията и постепенно да потънат до най-големите дълбочини.
Въпреки значителния научен напредък Бездната „Чалънджър“ продължава да пази множество тайни. Изследователите все още не са напълно единодушни за точната ѝ максимална дълбочина, тъй като различните измервания дават малко различаващи се резултати.
Причината е в огромната трудност на подобни измервания. Върху тях влияят използваната техника, температурата и солеността на водата, движението на океанските маси и особеностите на релефа.
Геоложката активност в района също предизвиква сериозен научен интерес. Съществуват данни за хидротермални извори, които биха могли да поддържат необичайни хемосинтетични общности от организми. За разлика от повечето екосистеми на повърхността, те не зависят от слънчевата светлина, а получават енергия от химични реакции.
Микроорганизмите, открити в най-дълбоките части на океана, представляват интерес и за медицината и биотехнологиите. Ензимите им са способни да работят при екстремно налягане, ниски температури и липса на светлина. В бъдеще подобни вещества биха могли да намерят приложение във фармацевтичната индустрия, медицинските изследвания и различни производствени процеси.
Мистериите на Бездната „Чалънджър“ се разкриват бавно. Всяко ново спускане, измерване или изследвана проба дава отговори на част от въпросите, но почти винаги поражда нови.
Най-дълбокото място на планетата вече не е напълно непознато. То се оказва не безжизнена пустиня, а сложна среда, населена с необичайни организми, приспособени към условията на вечен мрак и огромно налягане. Наред с тях обаче до дъното са достигнали и следите от човешкото присъствие, напомняйки, че въздействието ни върху Земята не спира дори пред най-недостъпните граници на океана.
