Номадският народ туркана от векове обитава сухите райони на Северозападна Кения, като основният им поминък е свързан с отглеждането на добитък. Те се хранят предимно с мляко, месо и кръв от животните си, което им позволява да оцелеят в условия на силни жеги и ограничен достъп до вода. Въпреки че подобен режим би довел до здравословни проблеми при други хора, туркана са успели да се приспособят към него.
Генетично изследване на 367 души от племето показва наличието на специфични адаптации, които помагат на организма им да функционира при тези условия, съобщава Earth.com. Бъбреците им могат по-ефективно да задържат вода и да обработват големи количества животински протеин. Както обяснява ученият Жюлиен Айролес, „ако ние се храним като туркана, вероятно бързо ще се разболеем, но те са еволюционно адаптирани към този начин на живот“.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Подобни адаптации се наблюдават и при други народи по света. Тибетците например притежават генетична особеност, която им позволява да живеят на голяма надморска височина без опасно сгъстяване на кръвта, докато инуитите могат да преработват мазна храна без сериозни сърдечни проблеми. Народът баджау в Югоизточна Азия пък има по-големи далаци, което им помага да задържат дъха си под вода за продължително време.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Туркана са пример за адаптация към изключително сух климат, като често консумират едва около литър вода дневно и въпреки това остават сравнително здрави. Около 80% от храната им е съставена от животински протеин – нещо, което при повечето хора би довело до сериозни здравословни проблеми. Тази способност се свързва с действието на гена STC1, който подпомага бъбреците да задържат вода и да се справят с отпадните вещества от подобен хранителен режим.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Смята се, че тази генетична адаптация се е появила преди около 5000 години, когато климатът в региона става значително по-сух. Въпреки предимствата си в традиционната среда, същите гени могат да се окажат неблагоприятни при промяна на начина на живот. Туркана, които се преместват в градска среда, са по-склонни към развитие на диабет, високо кръвно налягане и бъбречни заболявания.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Откритията на учените могат да имат значение и за бъдещето на медицината, особено при лечението на бъбречни заболявания. Те предоставят ценна информация не само за еволюционните адаптации на човека, но и за здравните рискове при бърза промяна в начина на живот. В същото време тези изследвания могат да помогнат и за по-добрата грижа за самото племе в условията на модернизация.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Племето туркана е едно от най-големите в Кения и обитава суровите райони около езерото Туркана – най-голямото пустинно езеро в света. Смята се, че произходът им е свързан с нилотските народи, мигрирали на юг през вековете. Те водят традиционно номадски живот, като постоянно се придвижват в търсене на вода и пасища за стадата си.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Животът им е изцяло подчинен на природата и оцеляването в екстремни условия. Те изграждат временни жилища от клони и кожи, а социалната им структура е силно свързана с добитъка, който е основен източник на храна и богатство. Освен това туркана са известни със своите отличителни украшения и телесни модификации, включително разширени ушни лобове и традиционни накити.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Сред най-необичайните им обичаи е пиенето на кръв от добитъка, което се прави без да се убива животното и служи като важен източник на хранителни вещества.
Те също така имат специфични ритуали, свързани с възрастта и социалния статус, както и традиции за оцеляване в пустинни условия, предавани от поколение на поколение. Тези практики показват колко дълбоко е свързан начинът им на живот с околната среда.
