Стара Загора е един от най-старите градове на територията на България и заема важно място в нейната история. През вековете градът е имал множество имена, всяко от които отразява различен етап от неговото развитие и културните влияния, които са го оформяли.
Той е бил средище на различни цивилизации, които са оставили своя отпечатък върху неговата архитектура, култура и икономика.
Днес Стара Загора е модерен град, но продължава да пази живи своите древни традиции. Интересен факт е, че десетки улици и населени места в чужбина носят неговото име, което говори за неговата значимост и международна известност.
Берое – най-старото име
Историята на града започва още в праисторически времена. Според археолозите, още през неолита, в района на Стара Загора се появява едно от най-големите праисторически селища на територията на днешна България. Този древен тракийски град е бил известен под името Берое, а неговото съществуване се проследява чак до 7-ото хилядолетие пр. Хр.
През 46 г. сл. Хр. градът попада в границите на Римската империя, като става част от провинция Тракия. Това бележи нов етап в неговото развитие, защото римляните го превръщат в един от най-важните си центрове в региона.
Августа Траяна – разцветът на града в Римската империя
През 106 г. сл. Хр. император Траян решава да даде на града ново име – Августа Траяна, в чест на себе си. Това преименуване носи със себе си и редица привилегии – градът получава право на самоуправление и бързо се превръща във втория по значимост икономически, културен и административен център на римската провинция Тракия.
През управлението на император Марк Аврелий (161–180 г.) Августа Траяна процъфтява – изграждат се множество обществени и жилищни сгради, улиците впечатляват със своята организираност, а инфраструктурата достига високо ниво на развитие. В града се появяват храмове, театри, пазари, канализационна и водоснабдителна система, както и терми (римски бани). Гражданите на Августа Траяна разполагали дори със стадион за спортни събития.
Изкуствата също процъфтяват – музиката и театърът стават неразделна част от културния живот на града. В този период се изграждат и големи имения с разкошни вили, обитавани от заможните жители.
През III–IV век градът претърпява частично разрушение след нападенията на готите – войнствено племе, което нахлува в римските земи.
Възстановяването на името Берое
През IV–VI век името Берое отново се връща в употреба. Това става в периода, когато Константинопол вече е столица на Източната Римска империя (Византия). През този период градът се превръща в важно средище на ранното християнство и изиграва ключова роля в разпространението на новата вяра в региона.
Към края на VI век Берое отново бива разрушен от варварски нападения. Въпреки това, градът не изчезва – той е възстановен и получава ново име: Верея.
Иринопол – градът на императрица Ирина
През 784 г. византийската императрица Ирина посещава града заедно със своя син Константин VI. В чест на този момент, тя решава да даде на града своето име и така той става известен като Иринопол.
Но това име не се задържа дълго. През 812 г. хан Крум успява да завладее града, което означава, че той отново става част от българските територии. В този период градът носи старото си име Берое, но скоро след това започва да се използва и друг вариант – Боруй, което е производно от първоначалното име.
Османският период – Ески Заара и Железник
През 1364 г. османският пълководец Лала Шахин предприема опит да превземе града. Въпреки първоначалния неуспех, той успява да го завладее през 1372 г.
През XV век в османски документи градът се споменава под името Ески Хисар („Стара Крепост“). По-късно, през XVIII век, се среща и друго наименование – Ески Загра или Ески Заара.
През този период градът преминава през тежки изпитания – чести нападения, военни конфликти и епидемии. В края на XVIII век в града преобладава турско население, но въпреки това българите не губят своята културна и национална идентичност.
През 1841 г. в града е основано класно училище, в което учат бъдещи български революционери като Васил Левски и Райна Попгеоргиева, а преподаватели са Неофит Рилски, Иван Богоров и Петко Славейков.
През 1858 г. се взема решение градът да носи името Железник.
Стара Загора – първият град с българско име преди Освобождението
През 1871 г. на Народния църковен събор в Цариград официално е утвърдено новото име на града – Стара Загора. Това се случва по идея на хаджи Господин Славов, а фактът е забележителен, защото това е първият град в България, получил своето българско име преди Освобождението.
През следващите години Стара Загора става център на ключови исторически събития. Тук се провежда Старозагорското въстание през 1875 г., а през 1877 г. се разиграва една от най-големите битки в Освободителната война – битката при Стара Загора. След това градът е опожарен и напълно разрушен, но отново е възстановен от пепелта.
Стара Загора днес
В наши дни Стара Загора е един от най-големите и развити градове в България. Той е важен икономически, образователен и културен център, съчетаващ богато историческо наследство с модерни технологии и иновативно градско развитие. Със своите традиции в науката, изкуствата и образованието, Стара Загора продължава да бъде един от най-привлекателните градове в България.
