Гърците, турците, а и останалите балкански народи, са на нож помежду си от векове за какви ли не неща. Една по-малко известна причина за остри конфликти, обаче, е произходът на баклавата.
Историята на този вкусен десерт е доста противоречива и, за съжаление, не много добре документирана. Различни етнически групи като гърците, турците и арабите твърдят, че баклавата е тяхна, и я приготвят по свой собствен начин.
Български туристи разкриха какъв забранен чай трябва да пиете, ако искате да...
Спорът за баклавата тлее от векове, но избухна с нова сила до размерите на война през 2006 година, когато кипърските гърци решиха да я обявят за своя. Истинско светотатство, според турците.
Турция, която се стремеше към членство в ЕС, отнесе въпроса до Брюксел. В кайна сметка през 2013 година ЕС връчи приза за „защитен статут“ на турската баклава от Газиантеп, разбивайки напълно мечтите на гърците по света, пише „Грийк рипортър“.
Баклавата от Газиантеп, описана като „сладкиш, направен от пластове точени тестени кори с пълнеж от крем от грис и шамфъстък“, стана първият турски продукт, получил защитения статут.
История
Една историческа версия твърди, че баклавата произхожда от могъщите асирийци, които я приготвяли още в 8-и век пр. Хр. Те подреждали пластове безквасен плосък хляб с натрошени ядки между тях, потапяли ги в мед и ги изпичали в примитивни фурни на дърва.
Съвременната баклава е преминала през много трансформации и с времето и местоположението продължава да се промея. Всички народи, които днес представят баклавата за своя – арабски, средиземноморски, балкански, кавказки, са били част от Османската империя.
Събуждате се гладни през нощта? Тази диетична вкусотийка веднага ще ви засити
Твърди се, че древногръцки моряци и търговци, пътуващи до Месопотамия, скоро открили удоволствието от баклавата. Те донесли рецептата в Гърция и леко я модифицирали.
Основният им принос към този десерт е създаване на техника за правенето на тестото, която позволява то да е тънко като лист и да се навива, за разлика от подобното на хляб грубо тесто на асирийците.
Всъщност името ѝ „фило“ е измислено от гърците и означава „листо“ на гръцки.
Някои историци твърдят, че рецептата за баклавата има своите корени в Древна Гърция, където се правел „гастрин“ – сладкиш, много подобен на баклавата.
Други твърдят, че баклавата идва от епохата на Византия. Гръцкият професор Сперос Врионис защитава византийската теза чрез намиране на прилики с гръцкия десерт „коптон“.
Американският журналист Чарлз Пери не признава тази теория и твърди, че баклавата е кулинарно съчетание на тюркско централноазиатско изделие с персийски пълнеж, направени от изсушени обработени плодове – бадеми, лешници, фъстъци.
Какво не трябва да казвате на турчина, за да не си изпросите боя
Каквито и да са историческите спорове, фактът си е факт – баклавата е вкусен традиционен десерт, направен от пластове златисто-кафяви кори (фило), с пълнеж от натрошени ядки и гарниран със сироп с дъх на лимон. Просто вълшебно!
