Доста объркващ е фактът, че столицата на Съединените американски щати не се намира в никой от 50-те щата на страната. Градът е разположен на северния бряг на река Потомак и граничи с щатите Вирджиния на югозапад и Мериленд от другите страни.
Територията му образува Федерален окръг Колумбия, наричан често и само окръг Колумбия (District of Columbia) – единственият федерален окръг в САЩ. Разговорно американците го наричат просто Ди Си.
Град Вашингтон, обаче, не бива да се бърка с щата Вашингтон, който се намира на другия край на страната – на Западния бряг. Той си има своя щатска столица – Олимпия, и на север граничи с Канада.
Какво не им е наред на американските къщи?
Как, обаче, се е стигнало до необичайния статут на американската столица?
През 60-те години на 18-и век гневни американски колонисти протестирали срещу „плащането без представителство“ – плащането на данъци на Британската империя без да имат право да участват в управлението.
Векове по-късно същата фраза важи за друга група американци – 705-те хиляди жители на Окръг Колумбия. Въпреки че Вашингтон е столица на федералното правителство, той е и дом на граждани, които въпреки че спазват американските закони и плащат данъци, нямат право да гласуват за свои представители в Конгреса от 1801 г., съобщава „Нешънъл Джеографик“.
Защо е така? Отговорът се крие в ранните години на американската държава. По време на Американската революция Континенталният конгрес нямал постоянно седалище. Докато изработвали конституцията, бащите на нацията непрекъснато спорели къде да бъде постоянната столица. Поне имали съгласие по един въпрос – не искали повторение на събитията от юни 1783 г., когато група пияни гневни войници се отправили към щатската зала във Филаделфия. Местите власти не успели да ги спрат и тълпата прогонила Конгреса от града.
За да се предотврати повторение на кошмарния протест и за да се намери ново място за правителството на новата държава, политиците се обединили около идеята за федерален град. В Конституцията те дали на Конгреса да създава закони в седалище, което не превишава 10 кв. мили. Но по отношение на това кое точно парче земя да стане столица и кой трябва да се облагодетелства от това те имали сериозни препирни.
Северните щати искали столицата да е на север и федералното правителсатво да поеме дълговете им от Американската война за независимост, но южните щати, които вече били изплатили по-голямата част от дълговете си, протестирали. Спорът блокирал работата на Конгреса и станал повод за люти спорове.
В крайна сметка държавните мъже стигнали до споразумение, останало в историята като Компромисът от 1790 г. В замяна на това столицата да бъде разоположена на река Потомак на юг, тогавашният държавен секретар Томас Джеферсън се съгласил да не блокира поемането на дълга на Севера от федералното правителство.
Бил издаден акт за постоянна столица. На президента Джордж Вашингтон била дадена властта да посочи мястото. Той избрал място близо до Джорджтаун, а щатите Мериленд и Вирджиния отстъпили земя на федералното правителство. Конгресът поел юрисдикцията над мястото през февруари 1801 г.
Хората, които вече живеели в този район, изведнъж изгубили част от правата си, тъй като вече не живеели в щат и не можели да гласуват по местни и федерални проблеми.
Проблемът се задълбочил и през следващите два века жителите на Вашингтон се борели за самоуправление. Въпреки че през 1802 година получили общинска харта, която им давала правото да гласуват за 12-членен градски съвет, тя била премахната през 1871 г., когато Вашингтин бил временно превърнат в териториално правителство, а след това управляван от трима представители, назначавани от президента.
Жителите на града продължавали да притискат правителството за по-големи права. През 1963 г. те придобили правото да гласуват за президент, а през 1973 се сдобили с местно правителство с кмет и градски съвет.
Турист се престори на бездомник в САЩ и преживя нещо ужасно
Но във Вашингтон все още няма самоуправление и пълни избирателни права, на които се радват останалите американци. Местните закони все още трябва да бъдат одобрявани от Конгреса. Те нямат представителство в Конгреса, с изключение на делегата в Камарата на представители, който няма право да гласува.
Въпреки нарастващият натиск да стане 51-и щат, окръгът си остава с намалени права и до ден-днешен.
