В САЩ хиляди бездомни живеят на улицата. Има някои райони, където живеят точно на тротоара в палатки. Обикновено където се изхвърля боклука.
Но такова място е опасно за обикновен човек. Тук просяците не са като нашите, бих казал безобидни, бездомни, пише известен руски блогър. При вида на камерата те започват да се ядосват, настояват да не снимат, заплашват. Има ги много. В най-добрия случай могат да те набият.
Дойдох в Щатите по работа и срещнах приятел, който живее в Лос Анджелис. Договорихме се за експеримент, така че аз се преструвам на бездомник и правя няколко кадъра за статията.
Първо трябваше да поразваля нещата си. Тъй като нямах други. Направих дупка в маратонките си, обърнах дънките си и разкъсах суичъра си.
Започнах да обикалям квартала и да правя снимки на хората. Мнозина не го харесаха. Опитах се да внимавам. След малко разходка намерих опашка от бездомни хора и попитах един човек какво става.
Обясни ми, че се опитват да стигнат до приюта за през нощта. Тук ще ви бъде осигурено легло. От другата страна на улицата имаше само храна. Стоях на опашка за храна, за да вляза вътре и да ям там. Черните отново ме предупредиха да не снимам или ще имам проблеми.
Снимките показват колко мръсно е на улицата, навсякъде има парчета хартия, пластмасови чаши, опаковки от бонбони. Една жена ми каза, че се разхождам в най-опасния парк в Америка.
Това е страната в света, където има най-добри социални помощи
Накрая влязох в трапезарията. Те все още трябваше да стоят преди раздаването. Храната се слагаше в тави с отделения, без чинии. Слагат пилешко бутче, лист прясно зеле, салата с царевица и зеленчуци и нещо като компот.
Успях да остана и за през нощта. За съжаление не беше възможно да се снима. Беше твърде опасно. Мястото е подобно на хостел с много двуетажни легла във всяка стая. Дават ви чисто бельо. Получих второто ниво.
Нощта премина спокойно. В 6 часа сутринта всички бяхме изгонени. Приятелят ми ме прибра с колата си. Върнах се в хотела. Не препоръчвам да повтаряте това ми преживяване.
