Докато повечето туристи пътуват за Гърция в края на лятото с желанието да уловят още някой слънчев лъч преди есента, по границите на Балканите се провежда съвсем различна миграция. Вместо бански костюми и дрехи за излизане, пътниците носят със себе си чували с чушки и бутилки олио, опаковани в куфарите. В народа са известни като „айвар туристи“ – тези, които комбинират лятната почивка с правенето на зимнина. Една от тях е и 68-годишната Душанка от Лесковац, пише "Курир".
„Не всичко е почивка и лежане. Аз всяка година ходя в Гърция с фамилията, ама не за да се излежавам по шезлонгите и да гледам небето.
Мен не ме интересува нито морето, нито надуваемите дюшеци, нито сладоледът от шамфъстък. Не обичам да плувам, а от слънцето ми отичат краката. Аз съм там заради айвара. И точка.
Пържа чушки по-добре, отколкото по-голямата част от днешната младеж знае как да включи котлона. И всяка година в края на август, когато моите започнат да стягат куфарчетата за Гърция, вкарват и мен в плановете.
На хартия пише: 'Семейна почивка.' А в действителност? 'Айварска експедиция.' Но нека, аз не бягам от това.
Преди да тръгнем, отивам на пазара. Избирам чушки – дебели, червени, меснати. Купувам по 20 кила. Знае се: лесковачки. Няма какво гъркът да ме убеждава в неговите.
Техните чушки са бледи, воднисти, сякаш повече са се къпали, отколкото раждали. Опаковам аз моите в торби, обграждам ги с парцали и – в куфара. Автобусът може да се пукне, но чушката трябва да премине границата.
Когато пристигнем в апартамента, всички се разпръскват. Внуците в морето, зетят и дъщерята на шезлонгите – всички се снимат, качват в Инстаграм: 'На море с баба.'
А баба завързва престилката. Докато те си топят пръстите в плиткото, аз паля котлона на терасата, намествам масата, вадя дървената лъжица от чантата и започвам.
Първи ден – печене. Втори – белене. Трети – да го изпържа. А всеки ден – бъркане, бъркане, бъркане. Червено ми е под ноктите, ръцете ми миришат на дим, косата ми е слепнала, майката ми е потна, но сърцето ми е пълно.
Гледам в тенджерата и знам: правя нещо, което има смисъл. Няма да се снимам с коктейл. Аз искам, когато дойде зимата, да отворя буркана и да кажа: 'Този айвар е правен под вятъра от Егея.'
И не ме интересува, че ме плюят. Който ме плюе, той не ме познава. Който ме познава, знае каква домакиня съм и колко съм спестовна. След като вече плащаме тока за апартамента, защо да не го използваме? А винаги ми остават няколко дни да се разходя из Халкидики, да ме хване слънцето.
Дъщеря ми каза, че ще ми купи някаква къща близо до Лесковац, за да си имам двор и да си правя айвар като целия нормален свят. Но не е същото. Аз вече съм свикнала да ходя при братята гърци на работно-парадна почивка. Ако всяка наша пенсионерка правеше така, къде ли щеше да ни бъде краят...“
