Компаниите със седалище в Европейския съюз, които развиват дейност в Куба, все по-малко остават в страната и я напускат заради затегнатите американски санкции, които влязоха в сила днес. Тези фирми, които изберат да останат, рискуват замразяване на активи или пълно изключване от финансовата система на САЩ, тъй като новите по-строги мерки вече обхващат и бизнес връзките на ЕС с Куба, пише брюкселското издание „Политико“.
Сред най-тежко засегнатите са испанските хотелски групи „Melia“ и „Iberostar“. Техните луксозни курорти управляваха някои от най-красивите плажове в Куба, но през последните няколко седмици компаниите изтеглиха управлението и брандирането си от десетки обекти на острова.
От групировката „Melia“ посочиха като причина за решението си „променящата се геополитическа, социална, правна и икономическа среда“.
Този „екзодус“ на испанските хотелски вериги се случи непосредствено преди въвеждането на строгите нови санкции на САЩ, насочени срещу чуждестранни компании, които правят бизнес с кубински държавни субекти.
Новият пакет от наказателни мерки е част от по-широката кампания на американския президент Доналд Тръмп за сваляне на режима на кубинския държавен глава Мигел Диас-Канел, но съществува сериозен риск ситуацията да въвлече и ЕС, който е най-големият търговски партньор на Куба.
Изправени пред опасността от замразяване на активи и изваждане от щатската финансова система, европейски компании от най-различни сектори – от корабоплаване и логистика до енергетика и селско стопанство – се отказват от интересите си на острова и бързат да се изтеглят.
През май френският корабоплавателен гигант „CMA CGM“ и германската компания „Hapag-Lloyd“ преустановиха до второ нареждане своите операции до и от Куба.
Според „Политико“ тези две компании формират близо 60% от кубинския морски транспорт, като и двете посочиха заплахата от американски санкции като мотив за решението си.
Даниел Бернбек, генерален директор на германската делегация за насърчаване на търговията и инвестициите в Куба, коментира, че новите мерки притесняват най-вече средните по размер европейски компании на острова.
Той отбеляза, че по-малките фирми лесно могат да изчезнат от картата, като добави, че германските групи, участващи в енергийния сектор на страната, са подложени на особен риск.
Пакетът от санкции е насочен специално към субекти, които си сътрудничат с кубинското военно предприятие GAESA („Grupo de Administracion Empresarial SA“), за което се предполага, че контролира около 40% от икономиката на острова. GAESA управлява банковия сектор в страната, бензиностанциите, супермаркетите и по-голямата част от туристическия бранш.
Хотелите и курортите в Куба са не само двигател на сектора на услугите, който съставлява над 70% от икономическото производство на страната, но и ключов източник на чуждестранна валута, чрез която държавата купува стоки от първа необходимост на международния пазар.
Повече от половината хотели на острова са собственост на „Gaviota“ – дъщерно дружество на GAESA, но почти всички се управляват от чуждестранни мениджърски групи.
До тази седмица испанските „Melia“ и „Iberostar“ бяха доминиращите чужди играчи, управляващи портфолио от 52 обекта, включително ол инклузив голф ризорт до емблематичния плаж Варадеро и четири луксозни хотела в Хавана.
Наред с това чуждестранните туристи са силно притеснени от икономическите проблеми на страната и хроничния недостиг на енергия, поради което масово се пренасочват към други дестинации.
В резултат на това кубинските туристически власти отчитат драматичен срив в посещенията – от 4,7 милиона туристи през 2018 г. до едва 1,9 милиона през миналата година.
Според данни на кубинската Национална статистическа служба числата продължават да падат, като за април 2026 г. са регистрирани едва 30 551 туристически пристигания.
Извън туризма, европейските компании рискуват да се сблъскат с американските санкции и заради участието си в производството на един от най-известните кубински експортни продукти – рома „Havana Club“, който се произвежда съвместно от френската компания „Pernod Ricard“ и държавната „Cuba Ron“.
Натискът от страна на САЩ вече оказва сериозно влияние върху рентабилността на европейския бизнес, но за момента липсва по-остра реакция от страна на националните правителства или институциите на ЕС. Когато през 1996 г.
САЩ приеха закона „Хелмс-Бъртън“, позволяващ на американски граждани да съдят чужди компании, използващи активи, национализирани след революцията на Фидел Кастро, на европейските фирми беше казано да игнорират тази мярка.
Тогава Брюксел прие специален закон, който забранява на компаниите от съюза да спазват определени екстратериториални санкции на САЩ и им позволява да търсят обезщетение за вреди, възникнали от прилагането на тези наказания в юрисдикциите на ЕС.
В коментар по темата говорител на Европейската комисия заяви пред „Политико“, че изпълнителната власт на ЕС насърчава „конструктивния диалог“ между Вашингтон и Хавана.
