На първи юни, в самия старт на туристическия сезон, тръгнахме с кола към Халкидики, за да проверим от първа ръка как изглежда пътуването до Гърция това лято. Новата система EES на границата, разказите за многочасово чакане, ремонтите около Солун, температурата на морето, цените в ресторантите и първите впечатления на туристите – това са все теми, за които се говори активно през последните седмици, разкрива сръбското издание "Курир".
Затова ви представяме реален репортаж от пътя – от граничния пункт до първото влизане в морето.
Това лято основната тема сред туристите е новата система EES за влизане в Европейския съюз.
Сканирането на паспорти, вземането на пръстови отпечатъци и снимането на пътниците внесоха известна доза несигурност сред тръгналите на почивка. Въпросът, който се задава най-често, е: колко ще се чака?
В нашия случай отговорът е – не много. Пътувахме с автомобил и цялата процедура за нашето превозно средство отне по-малко от две минути. Сканиране на паспортите, отпечатъци, снимка и продължаваме по пътя.
Разбира се, периодично се образуват леки забавяния, когато в колата има повече пътници, възрастни хора или малки деца, при които процедурата изисква малко повече време, но средно всичко функционира доста бързо и ефективно.
Коренно различна картина обаче ни посрещна само на няколкостотин метра по-нататък. Опашката от автобуси изглеждаше безкрайна.
Преброихме над тридесет туристически автобуса, които чакаха своя ред за влизане. Разговаряхме с пътниците и разбрахме, че някои от тях вече са чакали повече от четири часа.
И точно тук се вижда най-голямото предизвикателство на новата система. Докато автомобилите преминават сравнително бързо, обработката на десетки пътници в един автобус значително забавя трафика.
Поради тази причина гръцките власти вече обявиха възможността за временно адаптиране или спиране на определени процедури в моментите, когато се образуват твърде големи задръствания, за да се избегне пълен колапс по пунктовете в най-натоварените дни от сезона.
Но това, което видяхме няколко часа по-късно, показва, че има нещо по-силно от всяка граница и всяко чакане.
Следобед срещнахме на плажа няколко сръбски туристи. От разговора разбрахме, че именно те са били сред пътниците от автобусите, които бяхме снимали сутринта в километричната колона.
Попитахме ги как са понесли четирите часа чакане.
Те се усмихнаха: „Искрено? Всичко премина в момента, в който влязохме в морето.“
И тук приказката за границата приключва.
Още една неизменна тема от години по пътя към Халкидики е прословутото околовръстно шосе на Солун. Работите по проекта, който мнозина все още наричат „Flyover“, все още не са приключили и по някои участъци все още има строителна техника.
Въпреки това, за разлика от множеството катастрофални прогнози по социалните мрежи, по време на нашето пътуване нямаше сериозни проблеми. Трафикът се движеше изненадващо добре, без значителни задръствания и без губене на време.
Практически от границата до Халкидики стигнахме много по-бързо, отколкото очаквахме.
И накрая – морето.
След паспортите, отпечатъците, автобусите, ремонтите, километрите магистрала и всички онези дребни перипетии, които всяко лято носи със себе си, пристигнахме в мястото за настаняване.
Бързо разпаковане. Ключът на масата. Джапанките на краката. И право към плажа.
А там – шок. Но този път положителен.
В началото на юни морето сега е вероятно най-топлото, което някога сме заварвали по това време на Халкидики. Хората, които идват редовно през този период, знаят, че в началото на юни водата може да бъде освежаваща, а понякога дори студена.
Тази година не е така.
Последната седмица на май донесе необичайно високи температури, които много бързо затоплиха плитките части на морето. Резултатът е вода, която напомня повече на средата на юни, отколкото на самия старт на сезона.
Първото влизане в морето продължи много по-дълго от планираното. И никой не бързаше да излиза.
Разбира се, нито един репортаж от Гърция не би бил пълен без традиционната тема – цените.
И тази година впечатлението е подобно на предишните сезони. Няма драматични скокове, но почти всичко струва малко повече в сравнение с миналата година.
Ето няколко примера, които отбелязахме:
- Кафе: 3,5 евро
- Бира: между 4,5 и 5 евро
- Сокове: 4 евро
- Череши: 7,5 евро
- Гирос: 5 евро
- Гръцка салата: между 9 и 10 евро
На пръв поглед нищо грандиозно. Но когато си спомним, че миналия юни на същото място плащахме за същото кафе 2,5 евро, разликата все пак се забелязва.
От друга страна, нека бъдем реалисти – поскъпването не е гръцки специалитет. Цените растат навсякъде. От Белград до Берлин, от Солун до Париж. Туристите го забелязват, ресторантьорите оправдават ръста с по-високите си разходи, а животът си върви.
След няколко дни човек свиква. Или поне се опитва.
Може би истинският въпрос е защо въпреки всичко всяка година тръгваме по същия път.
Защо търпим граници, колони, ремонти и все по-солени сметки?
Отговорът е прост.
Защото някъде между аромата на морето, сянката на боровете и първия поглед към тюркоазената шир си давате сметка, че цялото нервно напрежение от пътя е останало на стотици километри зад вас.
Защото в таверната ви посрещат с усмивка като стар приятел. Защото вечерите са топли, морето е спокойно, а дните са толкова бавни, че накрая забравяте за часовника.
В края на краищата, догодина може би пак ще недоволстваме от системата EES. Може би отново ще коментираме как кафето е поскъпнало с още едно евро. Ще анализираме трафика по границите и ремонтите около Солун.
Но когато дойде юни, когато куфарите се стегнат и на хоризонта се появи първото синьо сияние на Егейско море, повечето от нас отново ще тръгнат по същия път.
Защото колкото и да се променя светът, едно нещо си остава същото: на човек му е трудно без Гърция. И особено без неговите десет дни на Халкидики. А когато най-накрая влезе в морето, всичко останало губи значение.
