Под оживения площад пред катедралата „Нотр Дам“, където всеки ден хиляди туристи чакат на опашка, за да се изкачат до знаменитите гаргойли, археолози разкриват един съвсем различен Париж – град, погребан под векове история.
Само на четири метра под земята екип от специалисти копае назад във времето към римската Лутеция – древния предшественик на днешната френска столица.
Разкопките започват след опустошителния пожар през 2019 г., който унищожи кулата на „Нотр Дам“ и шокира света. След възстановяването на катедралата и повторното ѝ отваряне през 2024 г. властите в Париж планират мащабно обновяване на площада отпред, включително засаждане на дървета и създаване на повече сенчести пространства.
Преди обаче да започне строителството, археолозите получават рядката възможност да проучат какво се крие под едно от най-емблематичните места във Франция.
Днес част от площада е превърната в открит археологически обект, а първите находки вече карат френските медии да говорят за „археологическото откритие на века“.
„Това е уникален шанс да работим върху обект, който може съществено да промени разбирането ни за историята на Париж“, казва археоложката Люси Алтенбург.
Сред най-интересните открития досега са монета от IV век с образа на римския император Константин, отлично запазени средновековни съдове и мистериозни символи върху керамични фрагменти, които специалистите все още не могат да разчетат.
Някои вече сравняват загадъчните надписи със съвременен вариант на „Шифърът на Леонардо“.
Историята започва да се разкрива още на около 50 сантиметра под днешната настилка. Колкото по-дълбоко копаят археолозите, толкова по-далеч назад във времето се пренасят.
Под средновековните пластове се появяват останки от зърнохранилища от времето на Меровингите и Каролингите между VI и X век. Още по-надолу се открива цял римски квартал от IV и V век.
Така в едва четири метра почва са събрани почти две хилядолетия история.
Разкопките показват как древният Париж буквално е израснал върху останките на предишните си епохи. Всичко започва от остров Ил дьо ла Сите в река Сена – люлката на града и мястото, където по-късно е построена „Нотр Дам“.
Когато строежът на катедралата започва през 1163 година, районът е бил гъсто застроен със средновековни къщи и тесни улички. Днес археолозите достигат до избите на тези сгради и пластовете история под тях.
Особено ценни се оказват старите отходни ями и сметища под къщите. Макар да звучат непривлекателно, именно там са намерени най-добре запазените предмети.
Сред отпадъците и животинските кости учените откриват цели чаши, кани и съдове, останали непокътнати в продължение на векове.
„Рядко намираме напълно запазена керамика“, обяснява археоложката Валантин Брелу. По думите ѝ меките отпадъци са действали като естествен защитен слой и са предпазили предметите от разрушаване.
Още по-голяма загадка представляват червеникавите символи, открити от вътрешната страна на множество керамични фрагменти. Засега никой не може да каже какво означават те или защо се появяват върху различни съдове.
Сред най-впечатляващите находки е и монета от времето на император Константин. Първоначално тя изглеждала като обикновен корозирал метален диск, но след рентгеново изследване върху нея ясно се появил образът на владетеля, управлявал Римската империя в началото на IV век.
Тези открития помагат на учените да датират отделните исторически пластове и да възстановят живота в древната Лутеция.
По онова време градът е бил разположен основно на левия бряг на Сена. След упадъка на Римската империя населението постепенно се премества към остров Ил дьо ла Сите, който е укрепен със стени, изградени от камъни, взети от по-стари римски сгради.
Археолозите вече са открили доказателства за това – римски каменен праг, използван повторно като настилка на средновековна улица.
Всички находки се транспортират до археологическия център на Париж, където ще бъдат проучени и съхранени.
Работата на екипа далеч не е приключила. Следващата цел е още по-амбициозна – достигане до пластовете под римския град и евентуално до следи от галите, населявали района преди римското завоевание.
Междувременно властите подготвят бъдещето на площада пред „Нотр Дам“. До 2028 г. пространството трябва да бъде преобразено с 160 нови дървета, зони за отдих и специална система с течаща вода, която да охлажда настилката през горещите летни дни.
Старият подземен паркинг също ще бъде преобразуван в модерен посетителски център с изглед към река Сена.
Но докато туристите очакват новия облик на площада, археолозите продължават да търсят още по-древните тайни на Париж.
„Надяваме се да стигнем по-назад във времето, отколкото някога сме успявали досега“, казва Алтенбург.
А под камъните на един от най-посещаваните площади в Европа може би все още се крият отговори на въпроси, които историята пази от повече от две хилядолетия.
