Въпреки че е екологично и практично средство за транспорт, у нас метро има само в столицата. И то далеч не е с такъв обхват, какъвто може да се види в други милионни градове.
В СССР някога имало негласно правило: след като населението на един град надхвърли 1 млн. души, значи е време да се започне да се строи метро. В днешната Руска федерация има 15 града с население над милион, но само 7 от тях имат метро.
По тази логика жителите на много по-малките градове не бива дори да си мечтаят за подземна железница. Счита се, че съвременното градоустройство позволява ефективно транспортиране на населението над земята.
Но всъщност по света има много градове със значително по-малък брой жители, които се радват на метро. Вижте кои са те и как се е стигнало до неговото въвеждане.
8. Билбао, Испания
Население: 350,1 хил. души
Дата на откриване на метрото: 11 ноември 1995 г.
Брой линии: 2+1
Брой станции: 41+7
Чиста дължина: 43,5 км
Метрото в Билбао се счита за образцов градски транспорт. При изграждането му са взети предвид всички разработки на този тип строителство, тъй като е построено сравнително наскоро.
В града има 3 линии. Маршрутите им са във формата на Y (1-ва и 2-ра) и V (3-а линия). Линии 1 и 2 минават по бреговете на река Нервион и след това се сливат. Линия 3, открита през април 2017 г. ще свързва град Билбао с едноименното летище в бъдеще.
7. Катания, Италия
Население: 315,5 хил. души
Дата на откриване на метрото: 27 юни 1999 г.
Брой линии: 1
Брой станции: 11
Чиста дължина: 8,8 км
Строителството на метрото в Катания започва в средата на 90-те години. На 27 юни е открита отсечката от станция „Борго“ до станция „Порто“ с дължина 8,8 км. Повечето от станциите са подземни и плитки.
В наши дни развитието на метрото е нестабилно. През 2016 г. бяха отворени две нови станции, а други две бяха затворени. Планира се изграждането на още 4 станции.
6. Нюкасъл, Великобритания
Население: 281,8 хил.
Дата на откриване на метрото: 11 август 1980 г.
Брой линии: 2
Брой станции: 60 (подземни 9)
Чиста дължина: 77,7 км
Това метро обслужва графство Тайн и Уиър със столица Нюкасъл. Включва около 45 км преустроени железопътни линии, открити още през 1839 г.
В центъра на Нюкасъл тази железница действа като истинско метро, а в един участък използва същите релси като крайградските влакове. Това, според нашите разбирания, съвсем не е метро, но там така го наричат.
Една от особеностите му е маршрутът по жълтата линия, който включва голям периметър. Това метро е едно от двете в света, където в рамките на един маршрут влакът минава през една и съща станция.
Освен това там има традиция да се пускат обявления със списък на заловените без билет пътници и размера на глобите, които са платили.
5. Лил, Франция
Население: 232 хил.
Дата на откриване на метрото: 23 април 1983 г.
Брой линии: 2
Брой станции: 62 (подземни 52)
Чиста дължина: 45 км
Метрото има две линии. На схемите линия 1 е оцветена в жълто, а линия 2 – в червено. Линия 1 е с дължина 13,5 км, от които 8,5 са подземен участък. Линия 2 е дълга 32 км и има 44 станции.
Минималният възможен интервал между влаковете е 60 секунди. Обикновено интервалите са на 1,5-4 минути. Рано сутрин и късно вечер се увеличават на 6-8 минути.
4. Рен, Франция
Население: 215 хил.
Дата на откриване на метрото: 15 март 2002 г.
Брой линии: 2 (една се строи)
Брой станции: 30 (15 се строят)
Чиста дължина: 9,4 км
Метрото в Рен е базирано на технологията на Siemens VAL и е напълно автоматично без водачи. Всички станции са оборудвани с платформени плъзгащи се врати.
Единствената засега линия има 12 подземни и 3 наземни станции. Метрото е изцяло с гуми. Всички подземни станции са построени с открит способ, с изключение на Republique, която се намира под коритото на реката. Всички имат странични платформи и изцяло стъклен хоризонтален асансьор.
Работата на цялото метро се следи само от четирима оператора.
3. Бреша, Италия
Население: 185,1 хил.
Дата на откриване на метрото: 2 март 2013 г.
Брой линии: 1
Брой станции: 17
Чиста дължина: 13,7 км
Първата линия е дълга 13,7 км и има 17 станции от „Бъфалора“ до „Преалпино“. Тя свързва северната част на града с югоизточната, пресичайки историческия център.
Влаковете без водачи на фирмата Hitachi Rail Italy са подобни на тези, използвани в метрото на Копенхаген. Максималната скорост на композицията е 80 км/ч.
2. Брюксел, Белгия
Население: 198,6 хил.
Дата на откриване на метрото: 20 септември 1976 г.
Брой линии: 4
Брой станции: 59 (подземни 52)
Чиста дължина: 39,9 км
Метрополитенът в белгийската столица е единственото истински метро в Белгия. Средното разстояние между станциите е около 650 м. Мрежата на метрото в Брюксел се състои от четири линии след преструктурирането през 2009 г.: линии 1, 2, 5 и 6. Номера 3, 4 и 7 принадлежата на трамвайните линии, които имат подземни участъци.
1. Лозана, Швейцария
Население: 138,6 хил.
Дата на откриване на метрото: 1991 г.
Брой линии: 2
Брой станции: 15+14
Чиста дължина: 7,8+5,9 км
Този вид обществен транспорт в Лозана е единственият метрополитен в Швейцария. Оперира се от организацията TL, която също работи с тролейбуси и автобуси в Лозана. Затова тарифите за различните видове транспорт са еднакви и няма турникети.
Линия М1 се нарича „леко метро“, а линията М2 е автоматизирана тип VAL. След откриването на линията М2 през есента на 2008 г. Лозана е най-малкият град в света с пълноценна метросистема.
В Истанбул върви най-старото метро на европейския континент
Изводи: Всички тези градове са европейски, доста стари, много гъстонаселени. Това повишава ефективността на метрото като средство за придвижване. Често навън просто няма къде да вмъкнете допълнителен наземен транспорт, без да повредите историческите сгради.
Коментирай