На 22 метра под целия шум и трафик на площад „Пикадили“ в Лондон се намира тиха мрежа от коридори и непрогледни тъмни стаи, които рядко някой вижда и посещава. Те, обаче, имат ключово място в историята на 20-и век.
Вече пак има възможност любопитните посетители да се промушат през вратата на изоставената метростанция „Даун Стрийт“ и да се спуснат, осветявайки си с фенерче, в скривалището от Втората световна война, откъдето са координирани евакуацията на Дюнкерк и десантът в Нормандия.
Вижте най-добре пазената тайна на Москва
Британският премиер Уинстън Чърчил тайно се е укривал тук – през ноември и декември 1940 г., когато германските бомбардоровки от кампанията „Блицкриг“ били в разгара си, съобщава Си Ен Ен. Тогава екип от 40 души работел тук денонощно.
Докато по-известните „военни стаи на Чърчил“ – британски команден център от времето на войната, са отворени за посетители като част от Имперския военен музей, обиколките на „Даун Стрийт“ са много по-редки.
Отскоро, обаче, започват нови туристически обиколки из скритите места на Лондон, огранизирани от Транспортния музей на града.
На приземното ниво има типични сводове с плочки, които могат да се видят на по-старите станции на метрото. Станцията на „Даун Стрий“ е отворена през 1907 г. и обслужва линията „Пикадили“, но е затворена през 1932 г. Тъй като се намирала на кратко пешеходно разстояние от други две станции, тя била използвана твърде малко. Освен това била прекалено дълбока, за да може да мине под трафика на „Пикадили“.
След като 7 години не била използвана се оказало, че тя е идеално място за бункери. Когато през 1939 г. била обявена война, за дни „Даун Стрийт“ била превърната в нова щабквартира на изпълнителния комитет на железницата. Той служел като посредник между Военното бюро и британските железопътни компании и имал огромно значение за местенето на войските, конете и оборудването.
Слизайки по платформата днес можете да видите, че това не е било обикновена станция. Подът е бил изравнен така, че да се създаде „гнездо“, където 8 секретарки можели да седят и да пишат на машина.
Персоналът живеел и работел тук на 12-часови смени, често и през нощта. Понякога излизали на повърхността веднъж на 10 до 14 дни. Неприятни бани и тоалетни са останали от някогашните места за лична хигиена, а сажди са покрили фигурите по тапетите в спалните помещения на комитета.
По време на войната бункерите и скривалищата не са били на купонна система. Тук хората се хранели с много по-изобилна и качествена храна от съгражданите си над земята. Железопътният комитет поддържал и много хотели покрай железницата и персоналът тук може да вечеря в кристални съдове и да се мие в луксозни мивки.
Имало кухня с пълен персонал и и две столови, където имало и сервитьори. 27 000 ястия били приготвяни и изяждани тук всяка година.
„Военните стаи“, които са само на миля от „Даун Стрийт“ – на гърба на Бъкингамския дворец, били под земята, но не били защитени от бомардировки. Един директен удар би унищожил всичко. През ноември 1940 г. хората започнали да се страхуват за живота на Чърчил.
Чърчил пренощувал в бункера поне пет пъти през зимата на 1940 г., като тайно се измъквал на повърхността и се връщал. Присъствието му се пазело в тайна от почти целия персонал на „Даун Стрийн“. Министър-председателят спял в скромно полево легло, в столовата на комитета, но пак си живеел добре. Цивилният служител Джон Колвил си спомня в мемоарите си, че на „даун Стрийт“ сервирали хайвер, шампанско „Перие Жуе“ и бренди от 1865 г.
Туристическите обиколки „Скрития Лондон“ бяха подновени през 2020 г. Те включват много изоставени станции и тунели. Най-известната станция – „Олдуич“ е използвана при заснемането на филма „Най-мрачният час“ и сериала „Шерлок“.
Обиколките на „Даун Стрийт“, обаче, са най-скъпи – 85 паунда за възрастни и 80 с намаления. На други места цените са 41,50 паунда за пълен билет и 36,50 с намаления.
Как най-секретният бункер от Втората световна война се озова на най-неочаквано място
Обиколки на „Даун Стрийт“ ще се правят само на определени дани между 15 януари и 13 февруари 2022 г. Билетите вече са в продажба на сайта на Транспортния музей в Лондон, но обикновено свършват много бързо.
Коментирай