В самия югозападен ъгъл на Саудитска Арабия, на границата с Йемен, се намират провинциите Асир и Джизан. Там живее една етническа общност, която се различава доста от традиционната представа за жителите на Саудитска Арабия.
Забравете за добре познатата карирана куфия (или шамия), с които мъжете покриват главите си, за да се запазят слънцето. Тук мъжете носят на главите си корона от цветя.
Когато пристигнат туристи, първата работа на местните е да ги окичат с такива цветни венци. Но изработването и на такива венци далеч не е възникнало заради туристите. Тези изкусни украшения са традиционна част от външния вид на т.нар. „цветни мъже“ – членове на племето кахтан, които поддържат практиката за носене на цветя и зелени растения в името на красотата и здравето.
Защо дубайките ходят в черни дрехи в жегата
Сега те са тези, които продават такива традиционни корони на посетителите на региона.
В наши дни хората кахтани живеят предимно в южната част на Арабския полуостров. Твърди се, че те са най-старото общносто образувание в региона, а самите те казват, че са потомци на Исмаил, сина на Авраам от Еврейската Библия, съобщава Би Би Си.
Цветният им прякор произтича от факта, че мъжете традиционно окичват главите си със сложни плетеници от билки, цветя и треви.
Според изследователи, изработването на тези венци е един вид приятелско състезание по красота сред младите мъже. Те слагат в тях колкото е възможно повече цветни допълнения като невен и жасмин.
Мъжете на средна възраст и по-възрастни имат по-скромен подход и правят своите венци със зелени растения като див босилек. Някои ги носят като естетично допълнение всеки ден, а други се окичват само за специални поводи като големите мюсюлмански празници. Трети пък ги носят, когато са болни, избирайки билки и растения със специални лечебни свойства.
Короните от цветя не са единственото нещо, което откроява това племе от доминиращата саудитска култура.
Родното място на „цветните мъже“ е регионът Асир, намиращ се на върха на плато, където пада повече дъжд от където и да било другаде в кралството. През май и юни температурите в градовете на страната надхвърлят 30 градуса, но Асир – на 900 км югозападно от столицата Рияд, посреща неподготвените туристи със студени ветрове, а понякога и дъждовна буря.
По върховете му, които са най-високи в страната, има земеделски тераси, издълбани по склоновете на планината от местните хора, които отглеждат в малки количества пшеница, кафе и плодове.
На арабски „Асир“ означава „трудно“ и това идеално пасва на пейзажа с назъбените скали. Споре местното предание, няколко семейства кахтани избягали тук от близките низини, за да се скрият от насъпващите армии на Османската империя преди повече от 350 години. Регионът става част от саудитската държава през 1932 г.
Селата на кахтани са почти недостъпни чак до края на 20-и век. До селището Хабала (чието име произлиза от арабската дума за „въже“) например, се стигало само по мрежа от парапети и въжени стълби. През 90-те години на 20-и век правителството построява лифт, което улеснява достъпа, но засилва притесненията за това как племето ще се интегрира и дали уникалната му култура няма да изчезне.
Въпреки всичко много от обичаите на „цветните мъже“ са оцелели. Всъщност практиките, които били застрашени от изчезване, са тези, които привличат туристи в региона.
Дрехите на жените също са различни. За разлика от жените, които живеят в по-горещи и сухи райони, кахтани традиционно носят по-плътно скроени дрехи, които им държат топло, когато температурите паднат. Въпреки че не носят цветни корони, техните шалове и забрадки са направени със сложни геометрични бордерии в ярки цветове като жълто, синьо и червено.
Върхът на стайлинга за по-възрасните мъже пък е цветовете във венците на главата им да паснат с къносаните им бради.
Освен от дрехите, туристите в Асир се удивляват и от сградите, направени от камък и кал, които са на над 200 години и изглеждат като мини небостъргачи. Тези домове са построени близо един до друг около общностите в племето и напомнят на селища, открити в йеменските градове Санаа и Шибам.
Югът на Саудитска Арабия: Гори, водопади и крепости
Отвътре тези къщи са наслада за окото. Стаите, и особено тази, която е предназначена за посрещане на гости, са боядисани в синьо, зелено, червено и жълто в геометрични форми, характерни за Асир. Тези стенописи са вдъхновеи от архитектурни символо, окито в миналото са разкривали подробности за домакините. Определени форми и мотиви символизират възрастта, пола и темперамента на обитателите.
Тези стенописи се пребоядисват всяка година във времето за хадж. Те са дело на местни жени, които предават това изкуство от поколение на поколение и канят свои роднини от всички възраст да се включат в ежегодната поддръжка.
Но повечето от малките изолирани селца на най-високите върхове са празни.
