В разгара на Студената война Съветският съюз започна да взривява ядрени оръжия в цял североизточен Казахстан, за да проучи възможността за използване на ядрена енергия за мирни строителни цели, като преместване на земя, създаване на канали и резервоари, сондиране за петрол и т.н.
Тестовете са проведени под надслов „Ядрени експлозии за народната икономика“. Това е съветската версия на „Operation Plowshare“ – подобна програма, разработена от САЩ.
След като е заимствала ужасната идея от САЩ, съветската програма се задвижва енергично и в крайна сметка се оказва многократно по-голяма от американската, както по отношение на броя на приложенията, изследвани с полеви експерименти, така и по отношение на степента, до която са въведени в промишлена употреба.
Докато САЩ провеждат 27 теста, преди да разберат, че това е лоша идея и да прекратят програмата през 1977 г., Съветите продължават чак до 1989 г., като през това време са проведени 156 ядрени опита.
Един от по-известните тестове е тестът от януари 1965 г. в Чаган, на края на полигона Семипалатинск в Казахстан. Опитът Чаган е предназначен да тества пригодността на ядрените експлозии за създаване на резервоари, съобщава Amusing Planet.
Това е първата и най-голямата от всички детонации, извършени в програмата „Ядрени експлозии за народната икономика“. Устройство от 140 килотона е поставено в дупка с дълбочина 178 метра в сухото корито на река Чаган, така че устната на кратера да прегражда реката по време на периоди на голямо течение. Взривът е създал кратер с диаметър 400 метра и дълбочина 100 метра с височина на ръба от 20 до 38 метра. По-късно в кратера е изрязан канал, позволяващ на него и на резервоара зад него да се напълнят с вода.
Резервоарът, известен неофициално като езерото Чаган, все още съществува днес в почти същата форма. Водата продължава да бъде радиоактивна - около 100 пъти над допустимото ниво на радионуклиди в питейната вода, въпреки че на 100-150 метра дозовите нива са на фоново ниво.
По времето на създаването му съветското правителство се гордее с езерото Чаган. То направи филм с министъра на министерството на средното машиностроене - този, който отговаря за цялата съветска програма за ядрени оръжия, как плува в езерото на кратера и водата от него е използвана за хранене на добитъка в района.
(Снимки: Wikipedia, World-Nuclear, Nuclear Weapons Archive)
Изчислено е, че около 20% от радиоактивните продукти от теста Чаган са изчезнали от зоната на взрива и са били открити над Япония. Това разгневява САЩ за нарушаване на разпоредбите на Договора за ограничена забрана на опитите от октомври 1963 г., който забранява атмосферните тестове.
Съветите отговарят, че това е подземен тест и количеството радиоактивни отпадъци, които са избягали в атмосферата, е незначително. След няколко последващи взаимодействия въпросът в крайна сметка е изоставен.